Българите наричат 24 юни Еньовден (среди лето), тъй като той съвпада с лятното слънцестоене.
Според народните вярвания от Еньовден започва далечното начало на зимата. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти” и “играе”. И който види това, ще бъде здрав през цялата година.
Друго поверие казва, че на този ден Слънцето умира, а годината се преобръща и започва да клони към зимата.
Преди да умре обаче, то се изкъпва във водата и тя става лековита. После, докато се издига над хоризонта, се отърсва от водата, тя пада върху листата на билките и цветята и по-този начин също усилва лековитите и магическите им свойства.
За Еньовден е характерно "грабенето" (краденето) и "маменето" на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал "краденето". Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова "открадване", срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери "житомамницата" вече "обрана".
Ключово място в празничната обредност на Еньовден има ритуалът „еньова буля”. Той се изпълнява за осигуряване на добра реколта. И в него традиционно участвали само девойки. Главо действащо лице било еньовчето, от където идва и името на обичая - малко момиче, на възраст от 3 до 5 години, или сираче.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" — за всички болести и за "болестта без име". Тази билка обаче я познават само опитните просветени билкари.
От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, които се връзват с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.
Коментари
