Онзи ден се замислих, че както си вървя из централната улица „Александровска“ в Бургас, ми е много трудно да си спомня какви точно магазини и търговски обекти имаше по нея през 80-те години на миналия век. Какво имаше на мястото на днешните бутици и разни търговски комплекси от типа на „Всичко за един лев“ или "Дрехи втора ръка".
Ще кажеш млади ми читателю „На кого изобщо са му нужни такива покрити с нафталин сведения?“.
Прав си, но цялото това напрежение във все още функциониращата част на одъртялата ми мозъчна кора се поражда от факта, че аз някога в древността съм влизал в разни магазини по тази улица, спомням си, че съм купувал някакви неща оттам, но вече съм забравил какво точно представляваха и къде точно бяха.
Добре де…ти, читателю чудесни, тъй както ми се присмиваш, чувал ли си за „Скъпия магазин“ в Бургас?
Питаш ме защо се е наричал „скъп“? Какво толкова се е продавало в него? Чакай, де…и до там ще стигнем, но първо да тръгнем по „Александровска“ и пътьом да налагаме една върху друга картите от различните времена.
В началото е Стоматологията. И тогава и днес си е все една и съща.
Само, че на мястото на днешния офис на „Виваком“ в стари времена имаше нещо съвсем друго. Имам смътни спомени, че там се продаваха хляб и закуски, но може и да греша.
А отсреща на мястото на днешния офис за продажби на недвижими имоти беше разположена аптека. Интересна трансформация, какво ще кажеш.
В прашасалата карта от миналото се вижда, че на мястото на днешната Пощенска банка малко по надолу по „Александровска“ имаше голям магазин за детски играчи. А ти какво си мислиш. Едно време децата също врънкаха родителите си да им купуват играчки. Друг е въпросът какви точно бяха. Играчките…децата и родителите. Съвсем други бяха…играчките, де.
Тук на това място имаше сладкарница.
Лелей, що саралии и толумбички, пък и съм изял на това място. Днес мнозина мерят дрехи в това помещение и едва ли им идва на ум, че някога тук хората си пиели боза и са хапвали нещо сладко.
Я, да видим. Ето ви класически случай на правилото "Там, където е текло, пак ще тече".
Тук и преди имаше магазин за обувки и сега е същото
Аха, …вместо този банков офис в 80-те години, ама по-късните, тук се появи магазин „Валентина“…тогава на едно място можеха да се видят по-така дрехи, демек по-модерни от масовата шир потреба.
Веднъж се редих на опашка за незнайно как появили се мокасини от марката „Хъш пъпис“. Беше ужасно блъскане. Купих един чифт и у дома разбрах, че обувките са ми големи. Върнах се, пак се редих на опашка, смених ги с друг, но заради тълпата не можах да ги премеря хубаво и …воала. В къщи се оказа, че пак съм взел големи. Така си и ходих.
Чудиш се каква е тази снимка и защо мястото е важно.
Не че е важно освен за собствениците, но за нас децата от 80-те години беше много примамливо, защото тук имаше стрелбище и от него си купувахме дъвки с картинки на коли, анимационни герои и пластмасови фигурки на индианци и каубои.
Я, да прескочим „Тройката“, но само за протокола. Тук някъде около тази фурна някога имаше някакъв кино салон.
Поне аз не съм ходил да гледам филми в него, но знам, че го имаше.
Сигурно млади ми читателю не знаеш, но на мястото на този банков офис имаше ресторант с името „Черно море“. Беше на две нива, а през пролетта, лятото и есента на тротоара имаше външни маси.
Вляво срещу ресторанта имаше…опа, още една аптека. Поне си спомням, че в някакъв момент имаше аптека.
Продължаваме още надолу към центъра и …аха, ето тук някъде беше разположен Централният тото пункт и в събота вечер тук имаше тълпа от футболни запалянковци, които чакаха да разберат резултатите от мачовете в първенството по футбол на България и Англия, че да разберат дали печелят от залозите.
А може просто да са кибичили далеч от жените си.
Хм...това е прочутата къща на Кимон Георгиев, офицерът ,който на два пъти е бил министър-председател на България...и двата пъти е поемал властта чрез военен преврат.
Какво имаше обаче тук?
Хлебарница ли? Ей, съвсем ми са изветрели спомените.
И…внимание…това тук пък беше руската книжарница. В нея между другото имаше книги на автори, които трудно се намираха на преведени на български език.
Така че на това място винаги имаше четящи хора. Сега можеш да си купиш на това място сладолед или уиски…Така се променят нещата.
Спомняш ли си читателю, какво те питах в началото. Нещо за „Скъпия магазин“
Ето, го.
На това място беше. Беше скъп, защото цените му бяха най-високите в града, а вътре в него продаваха…а сега, де…какво мислиш, че продаваха?
Не, бе…не продаваха телевизори. Продаваха плодове и зеленчуци. Ама много скъпи спрямо цените във всички останали магазини от рода на квартален „Плод зеленчук“. Около Нова година на това място пускаха дори …банани. Тогава на какви опашки съм се редил, не е за разказване. В интерес на истината другото му прозвище беше "Свободният магазин", но поне за нас беше доста скъп и съвсем логично си го наричахме иначе.
Е, на метри от „Скъпия магазин“ имаше…книжарница. Само че за по-специализирана и техническа литература.
Сега е ресторант.
Тази снимка…да, знам че вдясно от сградата на Общината сега има банка. Но преди много години тук бяха разположени едни странни конструкции с формата на гъби.
И край тях и под тях хората минаваха, за да отидат до разположеното в близост кино „Тракия“ . Между другото на снимката се вижда и някаква игрална зала, където преди години имаше месарски магазин.
Тук вместо този магазин под хотел „България“ имаше съвсем друг обект…прочутата сладкарница „Малина“ С какво е прочута ли?
Питай баба си и дядо си, млади читателю.
Колкото до моята непоследователна и непълна история...ами, най-хубавото в нея е това, че може да бъде написана и обогатена с твоите спомени, читателю. На мен ми отне около петнадесет минути за обиколя тези места, но си струваше.
А иначе аз се надявам, че вече знаеш къде и кога е бил разположен в Бургас „Скъпият магазин“ или "Свободният магазин". Току виж някой ден има такъв въпрос в "Стани богат" за 100 000 лева.
Ами старият спортен магазин? Той къде беше, спомняш ли си? Май чак в края на "Александорвска", там до гарата. Или в началото на улицата. Зависи от гледната точка.
Голямо ровичкане из архивите ще трябва, ей. Нали затова пътуването назад във времето винаги е интересно. Накрая човек току въздъхне и каже "Кога отлетяха тия години"
автор: Красимир Калудов
