спорт 11 юни 2019 2019-06-11 2019-06-11 https://www.burgas-reporter.com/attachments/17684235084d8ecc7efcac58757178d2247e6dd4/store/fit/600/400/5630ce74ae5b11d31a17f531fcaeb5844a406ec4f591299bb08d0b79e0d1/article_image

Burgas Reporter Ltd.

Диян Петков и неговата формула за успех на българския футбол

Представяме ви мнението на старши треньора на "Нефтохимик" Бургас Диян Петков за причините, довели до загубата на националния отбор по футбол от Косово. Той ще сподели с вас и представата си за възможен изход от сложната ситуация.

Трябва ли да приемем загубата от Косово като сензация или да я определим като нещо логично?

Докато не се промени политиката към този футбола и изобщо към самият спорт, това ще е. Реално у нас не само футболът е зле, но и много други спортове тръгват назад. Гледам, че в Бургас се строи голяма спортна зала, но в същото време няма стадион за футбол. Кой от отборите ще играе в тази зала? Мисля си, че политиката на държавата трябва да се промени. Говореше се, че ще се приеме закон за спорта, но не виждам нищо в тази посока.

А в Бургас виждам, че много клубове получават субсидии от общината, но това е някакъв масов спорт, а не друго. Професионалният спорт е огледало на една община или на една държава. Ние само ругаем и критикуваме, но нещата са много по-дълбоки от това кой ще бъде треньор и кои ще са играчите в националния отбор.

Едно от обясненията за загубата на националите от Косово е липсата на качество. Във вашата работа от години вие сте принуден от обстоятелствата да работите предимно с млади играчи. Има ли според вас талантливи деца, юноши и младежи в българските футболни клубове?

Може и да има таланти, но отношението им към футбола е много по-различно от това, което имахме ние на тяхната възраст. Сигурно и животът е по-различен, всъщност той наистина е по-различен, но отношението към спорта няма нищо общо с това, което беше при нас. Не може с тренировка от два часа на ден да се придобият някакви страхотни умения. При нас беше друго. Не само тренирахме, но играехме на улицата и в училищния двор по четири пет часа. Днес децата няма как да правят същото. Тяхното отношение е друго. Иначе като качества…какво бих могъл да кажа. Днешните деца и изобщо младите играчи ни превъзхождат с физическите си данни. Вече има добавки, специални храни…гледам ги ,че като физика са много по-добре в сравнение с нас едно време, но някъде другаде куцат нещата.

Според мен е ключово отношението на държавата към спорта. Когато бяхме ние, спортът беше част от държавна политика и затова имаше много добри спортисти не само във футбола.

Но не можете да отречете, че повечето от футболистите на Косово са продукт на много по-силни школи и развити първенства от нашите…Не би ли трябвало тогава загубата да е естествена?

Извън политиката, трябва да вземем предвид и това, че в Косово  са повлияни и от сръбската футболна школа. На всичкото отгоре техните играчи са отраснали в Германия, в Швейцария и на други места. Имаше голяма разлика на терена. Следя ги вече трети мач и е повече от ясно, че няма нищо случайно в това, че в петнадесети мач нямат загуба. Едно е да се подготвяш на прекрасни условия, а друго е да тренираш при някакви аматьорски условия. Ние тук имаме на пет шест места добре устроени школи за деца, а всичко останало е работа на парче.

Може ли изходът от тази тежка ситуация да е започнат да се следят внимателно българските деца, юноши и младежи, които от години живеят със семействата в чужбина и тренират в чуждестранни отбори?

Не, защо. Трябва се следят всички добри български играчи. Дали ще са тук или навън, трябва да се наблюдават. И у нас сигурно ще се появят добри играчи, но важното е да не излиза по един или двама на десет години, а както едно време всяка година по един двама влизаха в мъжките отбори.  Истината е, че трябва да се правят хубави футболни бази. И може би спортните училища трябва да акцентират най-вече на деца, които искат да стават спортисти. Чух ,че вече някъде има клубове, които започват да работят само с деца футболисти, които са в спортни училища. Така могат повече да ги тренират и да им правят по-сериозна подготовка. Но аз не мога да дам точна рецепта.

Изходът трябва да се намери от всички. Не ние да си говорим, ей така. Нека от БСФ се съберат с повече мислещи глави и да измислят нещо друго.

Но не само да се мисли за футбола, всички други спортове вървят надолу.

Не ви ли обижда това, че всички си измиват ръцете с вас треньорите. Ето, националният селекционер Балъков сподели, че срещу Косово играчите са отстъпвали физически, а физическата издръжливост се формира в клубовете, а не на лагера в Бояна. Май топката е във вашето поле?

Нека не си прехвърляме топката едни на други. На треньорите от националния отбор и на треньорите от клубовете. Краси Балъков също беше част от първенството. Плюс това имаме футболисти, които играят извън България. Всички заедно трябва да променим футбола. Да се съберат от БФС с мислещи хора, които смятат ,че разбират от футбол, да потърсят проблемите и да потърсят решение. Ако държавата обаче абдикира от спорта, спорт няма да има.

Но накъде да насочи ресурс държавата? Към спортната инфраструктура или към самите спортове, към школите или към професионалните отбори, които на всичко отгоре са частни?

Смятам, че средствата трябва да се насочат към инфраструктурата. Към базите. В това е истината, а не да се наливат пари за чужденци. Да се правят юноши за деца и юноши и оттам да идват футболисти. На всичко отгоре станаха един милион футболни школи частни и не може да се обхванат нещата. Всеки някъде прави нещо, тренира нещо. Така един клуб няма да иска месечни такси от децата, ако държавата е направила стадиони. Ще избира най-добрите. Естествено, трябва да се работи и за треньорските кадри. Споделям ви моето мнение, но не казвам, че съм прав. Пари да се дават за бази. Това е истината. Бил съм малки градчета в чужбина ,където имат по петнадесет двадесет футболни игрища.  А ние тук …изнемогваме. В „Изгрев“ направиха някакво игрище и водим някакъв тренировъчен процес, но знаете, че в Бургас сме много назад.

Спомнете си какво беше едно време „Черноморец“, колко много спортове развиваше тогава този отбор и затова имаше много спортисти. Сега в града няма база. 

 

автор: Красимир Калудов

 

 

 

 

спорт ...


образование ...


здраве ...