различно 27 май 2019 2019-05-27 2019-05-27 https://www.burgas-reporter.com/attachments/dbc0de7b2f88a1c45ae557524d5d2c6acb3c2941/store/fit/600/400/74be29469f31fff27a92406a7add0fb1d0692e1e2cf19783f96466c8bd81/article_image

Burgas Reporter Ltd.

Демонизирането на новите технологии

Компютърът е устройство с общо предназначение, сравнително нещо ново за българския дом и семейство.
Проектиран в началото да изчислява математически алгоритми, днес той „помага“ във взаимоотношенията на хората да се тълкуват като алгоритъм. А това не е точно така.

От функционална гледна точка всички компютри са съставени от четири основни елемента:
-твърд диск (Памет), процесор (Интегрална система), захранване, USB входове, охладителна система, RAM, Дънна платка (свързва всички компоненти на компютъра).
Нашата модалност разглежда човешкото същество като триединство:
-душа (психика), разум (интелект) и тяло.

Могат да се намерят прилики между компютрите и хората в това, че при компютъра, Софтуер е  място за инструкции, информации, данни и Хардуер, който позволява неограничен достъп до произволна част от запаметените данни.
При хората, това което се разбира като Софтуер, са физически дадености, генетична предразположеност, фамилен опит, но от друга страна имаме и Хардуер, място където да учим и събираме информация посредством когнитивните процеси на психиката. Той служи за усвояване на нови модели за справяне със ситуациите в преживяванията ни в екрана на нашата обща реалност. И при машините, и при хората. Трябва свързаност между хардуера и софтуера, между опита, частите и програмите за лична и социална реакция.
До тук всичко изглежда едно цяло, идентично, но в днешно време, границите се размиват. И компютърът става извинение за пропуските на човек в живота.

Компютърът не може да замени тактилните усещания, проекцията на съзнанието и духа. Компютъра не се интересува с каква прическа сме, дали сме с нова риза.Той не забравя на коя дата сме родени, няма морален/социален укор, няма и характер. В този си вид е удобен- до някъде. Всъщност разковничето е в това да възприемаме машината като нещо, което да ни служи и ние да сме шофьора в колата на нашия живот.
Тук фактологически става ясно, че компютрите не могат да заменят напълно човешката близост, внимание и усещания. Човешкият живот не е прагматичен алгоритъм и  разбирането на това става със съзнанието, че устройствата  на практика хората ги управляват, а не те нас.
От нас зависи, дали нашия модел ще е модела на нашето дете. От нас зависи, дали таблета ще казва на детето ни – кога да играе, коя програма да изтегли, какво ще научи днес.

Социалните мрежи улесняват нашия живот категорично, но не заместват човека.
От нас зависи дали ще използваме взрив за добив на природно благо или като оръжие срещу някого. Социалната мрежа e като бомба на новото време, в което може да се осъществят контакти с цялата планета или като авто оръжие при  изключване на живия контакт около човека. Тоест персоналната отговорност за това, как ще използваме машината и нашето поведение, трябва да е фактор номер едно, контролиран от нас. В противен случай влизаме в оправдания като: „Компютърът е виновен за моя неуспех  във взаимоотношенията.“, което всъщност не е вярно.
Ние определяме как ще си служим с определена технология и до колко тя ще е в нашия живот. Всяка една възможност в нашия живот за комуникация, разширява нашия спектър от позитивни възможности за нови преживявания. Мобилните устройства ни дават възможност да поддържаме връзка с любимите си хора независимо, че в момента не са до нас. Тук освен безспорните ползи на компютъра се срещат и капани.

Както във всички останали средства за комуникация в нашия живот и тук от човек зависи, дали ще влезе в тях или ако вече е влязъл, дали ще събере ресурс да си подреди по друг начин действията, благоприятни за оптималното му състояние.
Хората, благоприятни за интернет обсебване, са личности с неизградени основи на себеоценка, хора в заучена безпомощност, които все търсят нещо да им е виновно за личния им неуспех.

Всичко около нас може да бъде благо, зависи от нас как го използваме и на кое даваме приоритет. Това е следователно въпрос на личен баланс с осъзнаване на лична отговорност за персонална регулация.
Разбира се колкото човек има по - голям избор, толкова необходимостта от умения е по- необходима. Които умения да се развият, за да може адекватно да се въплъти новото в нашия живот, без то да е фокуса над всичко останало.
Тяхното развитие въплъщава новото в нашия живот, но без да надделява над всичко останало. Приоритетът на ясно осъзнаване на личните ресурси представлява развитие на емпатия и социални умения, които в такива моменти биха ни подали ръка, повече от търсенето на „демона в нещо“.

Тук става дума за неспособността да се вгледаме в собствените си ресурси, наблягайки на дефицитите си, които неизбежно присъстват във всеки човек. Градивната алтернатива е човек да поеме отговорност за подредбата на ресурсите в живота си и да ъпдейтва личната емоционална и социална компетентност. Именно тогава той няма да се затруднява при използването на  ресурсите си, в техниката на живото или виртуално пространство.

Психологически синоними в Зависимост – Заместване:
Често, когато човек има липса на партньор или желан живот, той удобно отсяда в зависимостта на интернет, цигари, алкохол или хазарт.
Има и друга посока, в която също нещата са свързани, а именно, че човек вентилира емоции и чрез зависимост (повтарящо действие). Но и в двата случая една е магистралата на балансирания човек, а именно лично осъзнаване на шофьора без значение дали е в интернет или „на живо"

Автор: Атанас Нанков


различно ...


култура ...


ориентири ...