Като премълчаваме порока и го напъхваме в бутилката, за да не изскочи навън, ние го сеем и в бъдеще той ще даде хилядократно по-голям плод. Като не наказваме и дори не порицаваме злодеите, не просто съхраняваме техните нищожни старини, но и подкопаваме за новите поколения всякакви основи на справедливостта. Затова, а не заради „слаба възпитателна работа“ растат „равнодушни“. Младите свикват, че подлостта на земята никога не се наказва и винаги носи благополучие. И мъчително, и страшно ще е да се живее в такава страна
Днес ще открием поредната минута за размисъл, докато прелистваме страниците на романа "Архипелаг Гулаг" на руския писател Александър Солженицин.
Коментари
