различно 06 май 2019 2019-05-06 2019-05-06 https://www.burgas-reporter.com/attachments/269160beb9b414a7e9b32151cf1193a4bb31799b/store/fit/600/400/b2f42392a05c37b62911497310275644c9460d44fcddf4908f34b134bcf0/article_image

Burgas Reporter Ltd.

Интересни ритуали и обреди на Гергьовден, завещани от нашите прадеди

Християнската традиция свързва празникът Гергьовден с благочестивия и пълен с чудеса живот на Св. Георги.

В българската митология светецът е представен като юнак, който има 9 сърца, язди бял хвъркат кон, дели мегдана със самодиви, хали и змейове, слиза в долната земя и лети високо в небето, брани хората от ламята, с която води люта битка, но накрая побеждава.

В изключително богатата обредност на Гергьовден се открояват няколко основни момента, свързани с магии и благословии, гадания и предсказания, чиято специфична семантична натовареност придава особен колорит на празника.

Традиционно Гергьовден се свързва с началото на лятото и на новата селскостопанска година. това е времето, когато природата възкръсва за нов живот. Затова първият обреден цикъл има изключително пречистващ и здравословен смисъл.

Още рано сутринта жените и децата отивали на ливадите. Там по три пъти се търкаляли в росата, тъй като вярвали, че тя има лековита сила в този ден. След това берели различни билки и растения– здравец, гергьовче, коприва, детелина. Правели снопчета от тях, които закачали на входните си врати, а също на кошарите и на оборите си. Вярвало се, че по този начин в къщата ще има здраве, добитъкът ще се множи, а реколтата ще бъде добра.

Преди да се приберат по домовете си, цените и децата се люлеели на специално направени люлки. Правели венци от треви и цветя, които оставяли на скришно място, за да ги пазят от болести, от зли очи и магии. Някои привързвали към себе си върбови или дрянови клонки, за да се предпазят от болки в кръста и краката. Тези, които искали деца, минавали под зелени плодни дръвчета. Събирали роса, с която пръскали домовете и хамбарите за предпазване от бълхи.

В народната традиция Св. Георги е покровител на домашните животни. Затова на този ден на особена почит били овчарите и стадата. В чест на светеца се правел курбан, направен от младо мъжко агне. Ритуалът се изпълнявал от най-възрастната жена в семейството или от стопанина. Преди да бъде заколено, агнето се захранвало със зелена храна, сол, хляб и трици. После на рогцата му се запалвала свещ, на врата му слагали венец от горски цветя, увити с бял и червен конец.  Преди да бъде заклано, стопанката го прекадявала три пъти и му четяла молитва, като му правела кръстен знак на челото му.

Кръвта на жертвеното животно оставяли да изтече в малка яма, направена под плодно дръвче, за да не се тъпче от човешки крак.

По плешката и хрущяла на животното гледали за здравето на стопанина. Бабите, които баели против уроки, пазели челюстта от гергьовденското агне. Останалите кости се заравяли под дръвче, което не дава много плод, за да стане по-плодородно, или под мравуняк, за да се множат овцете като мравки. В някои краища на България костите били хвърляни в река, за да тече млякото, както тече водата. Кожата от гергьовденското агне дарявали на църквата.

Агнето задължително се носело в църквата, за да бъде опято от поп. На този ден жените приготвяли и обредни хлябове. Облечена в празнични дрехи и закичена със зелена клонка или трева, стопанката отивала за прясна вода. В нея слагала клонче от плодно дръвче, измито камъче и малко от кръвта на агнето. С нея замесвала погачи с приготвения от предната вечер квас.

Неизпечените хлябове покривали с женска дреха, за да се родят повече женски агънца. Домакините правели и малки кравайчета, които раздавали на овчарите и малките момченца.

Празникът завършвал с общоселска трапеза, опъната най-често пред входа на църквата или на зелена поляна. След като храната била опята, от нея си вземал всеки присъстващ.

Целият ден преминавал в забавления, весели и игри. Младите се люлеели на люлки, вързани на стар орех или дъбово дърво, а родителите теглели децата си на кантар за здраве. Празненството завършвало с хоро, на което се хващали най-възрастните мъже в селото.

 Ключов момент в гергьовденската обредност имали магиите и благословиите. С магическата символика на 6 май е свързан и обичаят наричане на китки. В навечерието на празника всички моми ходели да берат цветя и билки, от които правили китки, белязани с различни конци и накити. Отивали мълчешком до три или седем извора, за да съберат мълчана вода. Водата била наливана в бяло менче, а след това в него поставяли и букетчетата. Вечерта съдът с мълчаната вода бил оставян под плодно дръвче или червен трендафил. 

На самия Гергьовден момите се събирали и започвали да наричат. За всяка китка девойките пеели по един стих от песен и така предричали какъв мъж ще се ожени за тях. След наричането момичетата миели лицата си с мълчаната вода и пръскали косите си, за да бъдат красиви, жизнерадостни и здрави.

Гергьовден има свой специфичен натюрел в традициите на българските мохамедани. Гергьовденската обредност при тях се отличавала със строга система от забрани за домашна и полска работа. На отделни места стопаните прибягвали до някои магически действия, за да се предпазят от болести и страдания. Откъсвали стрък коприва, здравец и бъз и толкова стръка лук, колкото са членовете на семейството. Слагали ги на скрито място, а на сутринта гадаели по тях кой ще бъде здрав.

Мъжете обикаляли ниви, за да ги предпазят от магьосници, които обирали житото. Имало традиция да се „заплашват” дърветата, които не давали плод.

Особена е семнатиката на Гергьовден при турците. Празникът е наричан Хъдърлез и е един от най-тачените мюсюлмански празници.

Снимка: БНР

различно ...


култура ...


ориентири ...