ЧИНОВНИКЪТ - Работя тук петнайсет години. През това време минаха безброй реорганизации, непрекъснато се сменяха началници, въвеждаха се нови стилове на работа и нови мебели...а аз стоя. И ще стоя дълго. Знаете ли защо? То е много просто, знаят го и децата: когато се играе на война, винаги един е командирът, а останалите обиновени войници. Всички нещастия идват от това, че никой не се съгласява да бъде обикновен войник. Е, добре, аз се съгласих. Съгласих се да бъда обикновен войник, нека другите се бият кой да ме командва. Докато вие се биете, животът си минава. Тази игра е вечна и винаги я печеля аз. Казвам ви всичко това, защото той е комета. През тези години се появяваха като комети колеги, които мислеха, че ще горят цял живот, непрекъснато се мъчеха да променят нещата, но след година две угасваха и в коридорите миришеше на пушек. Всички те мечтаеха да променят света, всички искаха да бъдат Колумб, Айнщайн, Галилей...И какво? Тях вече ги няма. а аз стоя. И ще остана. Знаете ли защо ще остана. Защото аз нищо не искам да променям"
Днес ще открием минутата за размисъл в комедията "Сако от велур" на Станислав Стратиев
Коментари
