различно 24 апр. 2019 2019-04-24 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.comhttps://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBa280IiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--48506419ba54958c8e1264c445a750a27f91b976/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_34471.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Срамежливостта при децата - Част II

Трябва ли да променяме срамежливите деца? Как да "поправим" едно дете, когато е тихо? Нужно ли е детето да бъде окуражавано да е по-общително?

Ето какво е добре да направите: Радвайте се на чувствителното си дете

Първо, радвайте се, че сте надарени с чувствително, дълбоко загрижено, мислещо дете, което бавно се свързва с непознати, подхожда предпазливо към социалните взаимоотношения, но обикновено изглежда щастливо. Прегърнете тихото си дете и му дайте цялата си обич. Светът ще бъде по-добро място именно заради такива деца.

"Първият признак на глупост е пълната липса на срам." /Зигмунд Фройд/

Колкото повече се опитвате да промените детето, толкова по-срамежливо става.

Не се отнасяйте с детето си така, че да показвате че е срамежливо. Например, не казвайте на съседа, който срещате, "Тя е твърде срамежлива, за да ви поздрави" или „Хайде, кажи „Здравей” на човека, защо се срамуваш толкова?”(това ще стане част от самооценка й.) Вместо това може да кажете: "Тя не е готова да каже" здравей "точно сега" или  "Понякога се нуждае от малко време, за да се почувства комфортно." Не насилвайте детето си да говори. Това ще го смути.

Много е силно желанието на възрастните да помогнат  на срамежливото дете. Но бъдете внимателни - колкото повече опити правите, толкова повече тези деца се затварят в себе си. Не можете да избавите дете от срамежливостта.  По-добре е да бъде създадена комфортна обстановка, която да позволи на детето по естествен начин да се развие като социална личност. Никога не етикетирайте детето "ти си /той е/ срамежлив". Когато детето чуе това, то чувства, че нещо не е наред с него и това засилва още повече неговата срамежливост.

Етикетите  влияят и върху начина, по който другите се отнасят към детето ви. Да наречем детето "срамежливо" пред околните, може да ги провокира  да чувстват, сякаш има нещо, което трябва да направят, за да помогнат или да поправят, те могат дори да се „пристрастят” към помагането и стремежа  да го избавят от срамежливостта му.

Ако отидете на гости и посетите свои приятели, които детето вижда за пръв път, и когато то не желае да общува с тях, избягвайте изкушението да кажете: „Не се страхувай, никой няма да те ухапе”. Това гарантира, че детето ще се затвори в себе си и вероятно ще стане още по-срамежливо. А подгответе детето предварително, като му обясните какво се очаква от него, просто да каже „здрасти” и да има учтиво поведение. Насърчете го да си донесе някоя от любимите си дейности, които могат да бъдат като мост за комуникация, но не очаквайте от детето повече, отколкото може да даде. Уважавайте личността му и нуждата му от лично пространство.

„Въображението ражда гордост, разума - срам.” /Блез Паскал/

Не пропускайте да събирате детето с други деца, за предпочитане такива, които харесва и с които общува лесно.

Можете да организирате дни за игра у вас, ако това е мястото, където детето се чувства най-удобно. Запишете го в групови занимания, или спорт, който харесва. Избирайте дейности, които се управляват от професионалисти, защото те могат да му помогнат да подобри социалните си умения.

„Ах, защо душата е способна да бъде и винаги изпълнена със стремежи и толкова срамежлива!” /Фридрих Хьолдерлин/

Винаги предварително подготвяйте детето си за нови ситуации, като му кажете кой ще бъде там и какво ще се случи.

Помогнете му да се съсредоточи върху ползите и положителните неща на ситуацията. Обсъдете какво би искало да направи, когато пристигне. Например, "Сигурна съм се, че приятелката ти Мими ще бъде в игралната група днес. Искаш ли да и покажеш новата си шнола за коса?

„Има надежда за спасение, ако у човека се обажда чувството за срам(Сир).” /Латинска сентенция/

Важно е да видите всички тези поведения като част от процеса на учене на детето как да се свързвате с другите.

Приемете детето си токова, каквото е (без страх и съпротива) и така то ще може да продължи напред. Ако едно дете усеща сигурност в любовта на родителите си, това ще му помогне да се почувства като ценна и значима личност, а така ще се улесни и връзката му с околните.

„Способността да се срамуваме - най-характерното и най-човешкото от всички човешки качества.” /Чарлз Дарвин/

Автор: Антоанета Георгиева - психолог
Източник: psiho-terapevti.com

Първата част на материала можете да прочетете ТУК

Антоанета Георгиева е завършила магистърска степен по консултативна психология в Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“ със специалност консултиране при проблеми в детско – юношеска възраст. В момента завършва майсторско ниво по позитивна психотерапия. Член е на дружеството по позитивна психотерапия. Обучавала се е три години в когнитивно-поведенческата школа и една година в психодрама. Притежава специализации по психодиагностика и когнитивно интервюиране. Сертифициран треньор по емоционална интелигентност към BISEI Bulgarian Institute for Social and Emotional Intelligence.

Създател е на Психологичен център "Хибара", където и работи до този момент. Центърът се намира в Бургас, ж-к "Славейков", бл.78 Б, партер. 

За контакт телефон: 0889920489

e-mail: psiholozi.hibara@gmail.com

 

 

Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...