различно 22 апр. 2019 2019-04-22 2019-04-22 https://www.burgas-reporter.com/attachments/f860fd62cd6d04addad7088ff9324169fb0acad6/store/fit/600/400/c0db8e8b8cff1ac2f5a4861c99d4e43ec3ccd888ddf2d3513dff3ddb9dba/article_image

Burgas Reporter Ltd.

Проблем ли е срамежливостта при децата? - Част I

Често се смята, че срамежливостта е проблем.

Много от родителите, чиито деца са срамежливи, се тревожат от този факт, защото вярват, че това носи страдание на детето и пречи при общуването и самоизявата му.

Факт е обаче, че много срамежливи деца имат солидна самоконцепция (начинът, по който се възприемат). Такива деца имат усещане за вътрешен мир и се чувстват добре със себе си.

 „Ако не те е срам от себе си от време на време, значи не си честен.”  /Уилям Фокнър/

Дали детето ви просто е срамежливо или има проблем? Ето как да разберете:

Срамежливите деца със здрава самоувереност правят контакт с очи, учтиви са и изглеждат щастливи със себе си. Те просто са по-тихи. Държат се добре с околните, които се чувстват удобно в тяхно присъствие.

Някои "срамежливи" деца са по-мислещи и предпазливи от други. Те по-бавно се свързват и създават близки контакти с непознати. Изучават човека по-дълго, докато се убедят, че връзката си струва усилията, защото често връзките, които създават, са за цял живот.

Когато срамежливостта е „гневна”

При някои деца срамежливостта е проява на личностни проблеми, а не на вътрешен мир. Такива деца са не просто срамежливи, а дистанцирани от околните, избягват да гледат хората в очите и имат много проблемни поведенчески прояви. Околните не се чувстват удобно в тяхно присъствие. При контакт с такива деца, често можем да открием, че действията им са породени по-скоро от гняв и от страх, отколкото от спокойствие и доверие. Когато се навлезе по-дълбоко, обикновено се установява наличие на много потиснат гняв. Такива деца се нуждаят от специализираната помощ на детски психотерапевт.

Маската на срамежливото дете

Някои деца, за да не разкриват себе си, съзнателно се крият зад „маската” на плахото дете. По-безопасно е да не се показваш, затова те се оттеглят в една защитна „обвивка”. Така срамежливостта  става извинение за това, че не развиват социални умения и това е причина да не ги упражняват. Немотивираното дете може да използва етикета „срамежлив” като защита и оправдание, за да остане на същото ниво на развитие на уменията си. Тук основна роля има ниската самооценка.

 За да се „излекува” срамежливостта, трябва да се изгради самочувствието. Такива  деца имат нужда от родители, на които могат да се доверят, които умеят да дисциплинират по начин, който не води до потиснат гняв и неприязън към себе си, т.е от авторитетни родители, които да показват уважение към личността на детето (да не го унижават нито с думи, нито с действия), но да изискват и поставят ясни правила и граници. Ако родителите се затрудняват да бъдат авторитетите, от които се нуждае детето им, е добре да потърсят специализираната помощ на детски психотерапевт.

Когато детето от общително се е превърнало в дистанцирано 

Често родителите (най- вече майките) се тревожат, че детето им се е променило много – от общително до 2 годишна възраст, изведнъж се е превърнало в затворено и дистанцирано. Обикновено ще ги чуете да казват: „Това сякаш не е моето дете, нещо се е случило с него”.  Основният им страх идва от мисълта, че те нещо са сгрешили в поведението си, и че вината за промяната в поведението на детето е изцяло тяхна. Но истината най-често е, че „в нищо не са сгрешили”.

До две годишната си възраст децата обикновено са спонтанни. Те действат, преди да мислят, особено в социалните отношения. Между две и четири годишна възраст детето преминава през втората фаза на „непознатото безпокойство”, тъй като често в този период се страхува от непознати.

Социалното отстъпление е нормален етап от развитието на личността. Преди да се извините на близките си, да се изчервите от смущението или да се обадите на детски психолог или терапевт, бъдете търпеливи. Дайте на детето си повече доверие  и пространство, насърчавайте го и то скоро ще грейне отново.

Родителите се чудят какво да правят за срамежливостта на детето си, но това е само фаза, която обикновено преминава.

„ Да се срамувате е също признак на младостта.” /Иван Тургенев/

Но все още стоят въпросите: Трябва ли да променяме срамежливите деца? Как да "поправим" едно дете, когато е тихо? Нужно ли е да бъде окуражавано да е по-общително?

- Следва продължение –

Автор: Антоанета Георгиева - психолог

Източник: psiho-terapevti.com

Антоанета Георгиева е завършила магистърска степен по консултативна психология в Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“ със специалност консултиране при проблеми в детско – юношеска възраст. В момента завършва майсторско ниво по позитивна психотерапия. Член е на дружеството по позитивна психотерапия. Обучавала се е три години в когнитивно-поведенческата школа и една година в психодрама. Притежава специализации по психодиагностика и когнитивно интервюиране. Сертифициран треньор по емоционална интелигентност към BISEI Bulgarian Institute for Social and Emotional Intelligence.

Създател е на Психологичен център "Хибара", където и работи до този момент. Центърът се намира в Бургас, ж-к "Славейков", бл.78 Б, партер. 

За контакт телефон: 0889920489

e-mail: psiholozi.hibara@gmail.com

Още статии от Антоанета Георгиева
https://www.burgas-reporter.com/articles/33882

https://www.burgas-reporter.com/articles/33576

Сайт: https://psiho-terapevti.com/

различно ...


култура ...


ориентири ...