Някога имало бръснарници, в които мъжете, освен да се подстрижат, можели да си обръснат или оформят брадата. Държейки много на външния си вид, някогашните господинчовци са полагали специални грижи и за мустаците си. Днес професията „бръснар“ звучи като отживелица. Сега съществуват само фризьорски салон, в които работят в по -голямата си част жени. Бръснари не останаха.
На арабски и турски бръснар е бербер.
Ако се впуснем в историята на бръснарството като бизнесq ще разберем, че това е изключително мъжка професия, а бръснарниците някога са били запазена територия само за хора, които имали бради.
Какво е трябвало, за да откриеш бръснарница в началото на миналия век ? Разрешително, едно помещение и майсторство. И разбира се качествен бръснач. Той се правел от стомана подобна на японските бойни мечове “Катана”, много твърд и почти без износване. Известна марка бръсначи били произведени от стомана Solingen. Той се заточвал или на специален камък или на кожен каиш. Неговата дълготрайност била ненадмината.
Най-добрите в бръснарската професия били арменците. В спомените на старите бургазлии е останало кафенето държано от Енището/ свакото/. То се намирало на ъгъла на ул. “Конт Андрованти” и ул. “Търговска”, с лице към Народна банка и битовия комбинат.Това било единственото кафене в града, където по старовремски обичай в единият му ъгъл до прозореца работел бръснаря Левон Агопян. И така след като клиента си изпиел кафето сядал на стола на бай Левон. Друго е когато някой с внимание ти сапунисва брадата и с нежни движения плъзга по бузите остър браснач. Четката била от косъм на язовец или на глиган. Тя разнасяла пяната и масажирала лицето. Накрая изплакване с топла вода, одеколон за дезинфекция и усмивка съпроводена с “честито”. Към цената се прибавял и бакшиш.
Друг известен стар бръснар бил Аракел Пехливанян/бай Аракел/.Бръснарницата е била срещу хана на Дракалиеви, на днешната ул. “Александровска”.
Едно време бръснарите са били и половин фелдшери - освен че са слагали (и махали) пиявици против високо кръвно и "натравяне", те в старо време са вадели даже и зъби. Лекували са още кожни болести и косопад.
Но годините минавали и бръснарството се модернизирало. Започнали да се наемат самостоятелни помещения. Бръснарниците имали имена, а в тях работели вече истински майстори. През 1932 година тогавашната Бургаската Търговска камара провеждала занаятчийски курсове и сред тях по бръснаро-фризьорски услуги. Издавали се свидетелства за правоспособност. Качеството на този вид услуги се повишавало.
През 1936 година били регистрирани около десетина по големи бръснарници. “ България” на Юрдан Атанасов на ул. “Александровска” ,”Камелия “ на Степан Атамян на ул. Богориди”, “Свежест” на Димитър Петков на ул. “Мара Гидик”, “Фигаро” на ул. Славянска” ,“ ХХ век” на Христо Пръвчанов на ул. “ Петко Каравелов”, Венера” на Милю Ройдев на ул. “Александровска”, бръснарски салон “Лилия “ на ул. Лермонтов” и др. В тях освен бръснене се извършвало подстригване, оформяли се бради и мустаци заедно с мъжки прически.
Наред с тях по кварталите също работели и други частници бръснаро-фризьори.
Известно име до в този бранш бил Андон Гарджев/ Гарджоолу/. Неговият “офис” бил на първия етаж на къщата му на ул. “Ернст Телман” /дн. “Гладстон”/ близо до театъра “Адриана Будевска”. Освен да подстригва, той умеел и да лекува различни кожни болести.
Разбира се с годините много неща се променят. Особено след като се създава през 1948 година Трудово Занаятчийска Кооперация – Бръснаро фризьорски бранш “Хигиена”. Но това е друга история.
автор: Соня Кехлибарева
Коментари
