- Валентине - провиква се Мария от кухнята - крайно време е да прибереш играчките и да дойдеш да закусиш.
Отсреща не се чува отговор. Детето спокойно и невъзмутимо се е разположило на килима в хола и подрежда фигурки от „Лего”. Докато майка му привършва с приготвянето на закуската, ясно вижда, че синът ѝ продължава да си играе и не помръдва от пода.
Мария, освен майка на 5-годишния Валентин, е и счетоводител и днес има една от онези напрегнати сутрини, в които всяка минута е ценна. Времето вече напредва, а преди да отиде на работа, младата жена трябва да остави сина си в детската градина.
- Хайде, прибери веднага играчките и ела да закусиш - тя отново се провиква, но Вальо продължава да си играе.
Мария е разочарована и решимостта и да остане спокойна бързо започва да се изпарява. Тя влиза в хола и застава със скръстени ръце над сина си, повишавайки тон:
- Колко пъти трябва да ти повтарям, защо се правиш, че не ме чуваш! – думите й се изстрелват като стрели.
Жената рязко вдига детето от пода и го повежда към кухнята, след което се връща в хола, за да прибере играчките от пода.
Това звучи ли ви познато?
Може би сте преживявали подобна ситуация и с вашето дете?
Ако е така, това означава, че детето ви не е развило навика да обръща внимание на думите Ви, а това е свързано с начина, по който говорите с него.
Защо е така?
Защото детето със сигурност ще ви игнорира ако например повтаряте някакви думи отново и отново, опитвайки се да го накарате да свърши нещо, а накрая вие го правите вместо него. Така то много добре научава какви действия следват след думите Ви и обикновено ще мисли, че не е нужно да прави нещата веднага, защото мама или татко и без това ще го повторят още няколко пъти, а всъщност после може и сами да го свършат (нещо, което се е случвало и преди).
Другият често срещан подход от страна на родителите, когато искат да накарат детето си да направи нещо, е викането.
Защо един родител прибягва до викане?
Когато някой рязко повишава тон, привлича вниманието на околните… резултатът е същият, когато викаме на детето си. Всеки родител, използващ често този подход, е наясно, че той не е решение, защото първо не води до трайни резултати, и второ, допринася за нарушаване на ефективната комуникация дете/родител.
Проучванията показват, че викането може да има вредно въздействие върху децата, което учените сравняват с физическо насилие, например удряне. Вербално агресивните родители създават деца с по-ниско самочувствие, по-висока агресивност и склонност към депресия, поради унижението, което такова дете изпитва.
Какво друго можете да направите, вместо да повишавате тон?
Ето няколко стъпки, които могат да Ви помогнат да избегнете вербалната агресия:
1. Когато помолите детето си да направи (или да не прави) нещо, уверете се, че то наистина Ви чува. Провикването от далече, например от другата стая (като Мария от кухнята), не е добра идея. Ако искате детето да Ви чуе, трябва да отидете до него. Ако детето е по-малко, за да имате контакт с очите, е добре да коленичите, докато отправяте искането си. Може приятелски да докоснете детето по ръката или по рамото, за да покажете положителната си нагласа към него.
2. Добре е да знаете, че по-малките деца рядко пренебрегват родителите си умишлено. Те лесно се разсейват и често дори не забелязват какво се случва около тях.
Правени са изследвания, които показват, че когато децата са ангажирани с някакви приятни за тях дейности – играене, четене, рисуване или конструиране, често те не регистрират на околната среда. Според учените това е така, защото малките деца все още нямат развито "периферно съзнание".
Затова преди да започнете да викате, първо се убедете, че сте чути и разбрани.
3. Някои деца обаче могат да пренебрегват исканията на родителите си напълно съзнателно и преднамерено, като за целта ще "тестват" мама или татко, за да видят какво ще се случи, ако ги игнорират.
Помислете си дали назад в миналото неволно не сте научили детето си, че може да Ви игнорира, без да има последствия за него. Например ако сте го помолили да си прибере играчките и то не го е направило, дори и след няколко повторения от ваша страна, вие решавате да ги приберете вместо него. Това е добър мотив за малчугана следващия път да ви игнорира. Така той ще приеме, че това си е ваша отговорност, защото вие така или иначе ще го свършите и всъщност той дори няма да разбере защо изобщо е нужно да го карате да го прави.
4. След като сте се уверили, че детето ви е чуло, помолете го веднъж и изчакайте, за да видите какво ще се случи. Ако не направи нищо, поставете исканията си още веднъж и след това добавете следното към тях:
Обяснете на детето причината да искате това от него. Това помага да се разберат вашите мотиви и да се види, че имате причина да се иска това.
Забележка: „Защото така казах“ не е причина и води до негативни последствия и за двете страни.
Пример: „Моля да си обуеш обувките. Ако не го направиш веднага, ще закъснеем за разходката с приятелите ти и няма да можеш да се видиш с тях."
5. Най-добре е естествените последствия да бъдат на ход. Те са тези, които следват без родителите да правят каквото и да е. Ето два примера:
- ако детето не иска да си обуе обувките, оставете го да излезе босо навън, за да усети дискомфорта от това.
- ако се държи лошо с децата, те ще го избягват и така няма да има приятели.
Естествените последици често са най-добрите учители, освен когато могат да създадат риск за здравето или безопасността. Но има много ситуации, в които е наложителна намесата на родителите, най-малкото да обяснят на детето как поведението му е довело до негативните последствия. Понякога просто е достатъчно да му се отбележи, че „ако иска да има приятели, е добре да се държи с тях по различен начин” и да дадем на детето варианти за приемливо поведение.
Когато естествените последици не са добър избор, вие им ги поставете, като предварително ги предупредите за последствията, например: „Можеш да играеш на телефона 20 минути. Ако не спреш, когато ти кажа, утре няма да играеш изобщо, защото това ще означава, че не можеш да спираш навреме и се налага да те науча по този начин”.
Когато предупреждаваме детето какво следва, така то предварително е наясно какви ще са последствията от нарушаване на правилата и ще направи съзнателен избор кое поведение да избере - да следва правилата или да ги наруши и да си понесе последствията. Тъй като това ще е справедлива развръзка, породена от избора на самото дете, то ще я приеме, и няма да е изненадано. Ако детето не направи това, което искате от него, непременно изпълнете последствията, така ще покажете, че спазвате уговорката и със всеки следващ път то все по-лесно ще спазва вашите правила.
Бъдете постоянни и търпеливи в поставянето на правилата и следете редовно за тяхното спазване, така ще научите детето не само на отговорност, а и ще му помогнете да развие повече увереност в себе си, което от своя страна ще е основа на една стабилна добра самооценка и предпоставка за по-успешно бъдеще.
Автор: Антоанета Георгиева - психолог
Антоанета Георгиева е завършила магистърска степен по консултативна психология в Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“ със специалност консултиране при проблеми в детско – юношеска възраст. В момента завършва майсторско ниво по позитивна психотерапия. Член е на дружеството по позитивна психотерапия. Обучавала се е три години в когнитивно-поведенческата школа и една година в психодрама. Притежава специализации по психодиагностика и когнитивно интервюиране. Сертифициран треньор по емоционална интелигентност към BISEI Bulgarian Institute for Social and Emotional Intelligence.
Създател е на Психологичен център "Хибара", където и работи до този момент. Центърът се намира в Бургас, ж-к "Славейков", бл.78 Б, партер.
За контакт телефон: 0889920489
e-mail: psiholozi.hibara@gmail.com
Още статии от Антоанета Георгиева
https://www.burgas-reporter.com/articles/33882
https://www.burgas-reporter.com/articles/33576
Сайт: https://psiho-terapevti.com/
Коментари
