различно 14 март 2019 2019-03-14 2019-03-14 https://www.burgas-reporter.com/attachments/e02c10cf72a857f73f38ee84bc236cdf27a3ac64/store/fit/600/400/5f56eb7d0a7778f18602293d2ae68b5e885d2eb74fa55685693c645351e6/article_image

Burgas Reporter Ltd.

Какво можем да „вземем“ от Виена и да го приложим в Бургас

За десета поредна година Виена беше определен за най-добрия град за живеене в света. За това десетилетие и Бургас беше избиран на няколко пъти за най-добър град за живеене в България.Иначе казано, за хубаво или за лошо по този показател двата града си приличат.

Е, добре тогава. Ако Бургас безспорно е отвял конкуренцията в страната, не е ли дошло време да остави регионалното боричкане и да започне да се конкурира и сравнява с големите победители по света. Да гони техния пример, да прилага техните добри практики?

Днес ще ви покажем с какво Виена може да впечатли един бургазлия. При това ще пием от извора, защото наши репортери в най-добрия град за живеене в света ще бъдат членовете на  едно бургаско семейство, което вече почти от година живее в австрийската столица. В родния си град те оставиха зад гърба си много добър стандарт на живот, хубава работа, добри доходи, хубав дом, нови автомобили и заминаха, за да почнат всичко отначало. От нулата. Просто защото нещо в Бургас не им е достигало, а какво е то ли? Разберете от техния разказ.

С него те не толкова поучават или наставляват, а просто споделят. Който има очи да види, който има уши да слуша.

Двамата бургазлии, а отскоро виенчани със своите деца,  ще ни помогнат да сравним живота в двата града и заедно с тях ще поразсъждаваме какво можем да въведем от Виена в Бургас, без това да струва пари на общинския бюджет.

А на мен ми остава само да им се извиня още веднъж, че им звъннах по телефона късно вечерта по стар български обичай.

И така. Нека дадем думата на главата на семейството, който може да говори с часове по темата, защото е учил във Виена, живял  е там, пътувал е до там и обратно до Бургас, а отскоро е избрал да се установи окончателно в този австрийски град.

Вече 19 години си свързан с Виена…как се променя този град и как успява след всички промени да запази високото си качество на живот?

Според мен няма особено голяма промяна във Виена през последните двайсетина години. Напротив, Виена си е една и съща по отношение на реда, който жителите и управата на града са установили. Всеки го спазва и си знае мястото.  От една страна хората имат желание да спазват този ред, а от друга страна има контрол и санкции, когато това се налага. Нещата се получават в крайна сметка.  В Бургас, изобщо в България има много хубави и разписани правила, ред и закони, но проблемът е в желанието на двете страни, на тези, които трябва да ги спазват и на онези, които трябва да ги прилагат и да контролират спазването им. Тогава се случват нещата в добър вариант.

Нека ви дам пример. Когато във Виена паркираш в „синята зона“ без да платиш, а „синята зона“ тук е нова практика като ред, та, когато паркираш, а това струва 2.40 евро на час,но не си платиш, глобата е 36 евро. Тук никой във Виена не може да оспори глобата. За разлика от Бургас, където е пълно с коли, които няма право да паркират в „синята зона“, но са се сдобили с някакви стикери и спират. Или пък самите контролни органи минават, но не слагат глоби на тези нарушители. Или се вика „паякът“ и той не вдига автомобила. Това е разликата между двата града с този пример, който ви давам. Примерите са много.

Значи във Виена има не само контрол от местните власти, но и съзнание в гражданите?

Контролът във Виена е наложен с глоби, които никой не може да отмени. Няма как да не платиш. Никой не може да ти спести глобата, ако си нарушител, за разлика от Бургас. В Бургас е масова практика да не биват глобявани определени нарушители, защото имат „връзки“ с правилните хора.

Щом отворихме разговор за „синята зона“, как е изградена организацията на движението в австрийската столица. Какво те впечатлява там?

Много елементарно решение е въведено тук. С изключение на няколко булеварда и пътни връзки с магистралите всичко останало е организирано в еднопосочни улици. Така изключително много улесняват движението в града, защото по една еднопосочна улица в едното платно паркират автомобилите, а в другата лента се движат останалите автомобили. И така няма препятствия и конфликти. Така се решава голям проблем със задръствания и всичко останало, произтичащо от тях.

Спомням си, когато преди няколко години общинският съвет в Бургас искаше да въвежда „синя зона“, имаше огромни брожения срещу този платен режим на паркиране. Тогава смятах и днес е така, че Бургас преди всички има нужда от въвеждане на еднопосочно движение навсякъде, защото е изключително малък, компактен град и това ще улесни движението в града и второ ще улесни паркирането там, където сега има проблеми.

Аз подкрепям тази промяна с данъците за автомобил, които община Бургас въведе. Доскоро за нашата чисто нова кола от магазина, която е с ЕВРО 5 Д, плащахме над 600 лв данък, а бай Иван с 30 годишната си бричка без катализатор плащаше 25 лв. Сега вече ние трябва да плащаме 200 лв, примерно, а бай Иван вече 100 лв. Догодина и по догодина той ще плаща все повече. Това е правилното. Това е стимул да пазим града си.

Какво, в Бургас не трябва да има „синя зона“ ли? Това ли ти внуши Виена?

Не, не. „Синя зона“ задължително трябва да има в Бургас, защото тя регулира по някакъв начин времетраенето на паркирането. Тя е нужна и е прекрасно средство, но въпросът е в това, как се изпълняват нейните правила. Това е проблемът.

Стига с това паркиране и движение. Лесен ли е животът за семейства с малки деца. Има ли достатъчно детски градини, училища, как се чувстват вашите деца във Виена?

На тези въпроси, ще извиняваш, но ще ти отговори жена ми…момент, давам и телефона…ето, я и нея…

Здравей, разкажи ми как се справяте с училищата и детските градини във Виена. Какво от австрийската образователна система като практики и организация те впечатли? Има  достатъчно възможности за спорт, развлечения и занимания за децата?

В някои училища дори химикалът и моливът са надписани с името на детето и не може да стане спор това е мое или твое. На родителската среща ни събраха и ни казаха, че в училище е забранено сладкото. Децата тук не са хиперактивни, защото не са изяли преди часовете или между часовете две огромни вафли. Всички деца в гимназията и в началното училище вървят в редица по двама. Няма бягащи деца, няма блъскане по коридорите и не се налага учителките, едва ли не, да си пазят живота по време на междучасието. До четвърти клас децата ходят в училището по пантофки. Цари чистота. Влизат децата в училището, на първия етаж са гардеробите, оставят си дрехите и обувките, взимат си пантофите. Обуват се и се ходи така из училището. Учителите също.

В гимназията има часовници навсякъде, а в определени училища дори не се чуват звънци из коридорите. Всеки си знае кога свършва часът и кога започва.  Децата имат организация, която следват. Забранени са мобилните телефони в училище. Забранено е да се носят и не може детето да се скрие в тоалетната и да звъни на майка си, че някой го е ударил.

Директорката стои на вратата на училището и след 8 часа сутринта, ако някой е закъснял, лично го порицава.

В училище правилникът се спазва стриктно. Няма вариант да отвориш дори прозорец без учителят да е разрешил. Спомням си по този случай как в нашето бургаско училище едно момиченце  се качи по покрива на училището. Изобщо как беше излязло, отворило си капандурата и се качило.

Един ден бях накупила разни пособия и материали за сина ми и закъснях с три минути, за да взема дъщеря ми от нейното училище. Учителката ми направи забележка за закъснението и аз сигурно сто пъти и се извиних, а тя ми каза, че не трябва да се извинявам на нея,  а на детето. И аз се извиних и на дъщеря ми.

Нещо много типично за Виена. Децата си носят от домовете си кутии с храна в училище. Това се спазва. В Бургас подобна практика изглежда странна, нали. Малко са такива деца. Да се питаме защо.Тук във Виена всички си похапват домашна храна.

При спортовете, тъй като ме пита за тях…Тук децата много спортуват. През зимата откриват във Виена ледени пързалки. На нормални цени, организират там карнавали и празненства за децата. Има и правилник, който се спазва.

В парка, където на открито е оградена зона за деца, майките не могат да пушат. Трябва да излязат от тази зона. Топките са в игрището, а не до пързалката или люлката. Има отделни зони за малки или големи.

Цветята в парка не се газят. Има табела с указания, които се спазват. Тук като се застуди, покриха в парка луковиците на цветята с борови иглички и ги „зазимиха“. Сложиха нова табела с указания да не се влиза върху тези зони.

Само да кажа още нещо. Онзи ден падна дъжд във Виена.  Беше студено в неделя следобед, но изкараха децата навън. Децата бяха с тънки гумирани облекла и с гумени ботуши. Родителите им ги пуснаха да играят в локвите. И те се търкаляха и скачаха в локвите. Оставиха ги на свобода, защото всичко останало е ред, а децата някъде трябва отприщят енергията си.

Благодаря ти, дай ми отново главата на семейството…

Ето ме отново…

Добре, обсъдихме автомобилен трафик, спазване на правила, зелени площи, училищата, отглеждане на деца…а според тебе може да взаимстваме от Виена някакви добри практики, които да приложим в Бургас, без това да струва някакви пари..?

Да започнем първо от онази тема, която засегнах преди малко. Това е желанието да се прилагат и изпълняват правилата, законите, наредбите и въведеният ред. От неспазването им тръгват всички проблеми в Бургас. Те водят след себе си до един омагьосан кръг и до лавинообразни нарушения, които в един определен момент ескалират е не могат да се контролира.

Ето един пример за добра практика във Виена. През миналия месец снимаха в една от линиите на виенското метро „U4“ президент на Австрия да се вози. Виждаш в 7.45 сутринта президентът да отива на работа като всички останали.  Качва се с гражданина Х и отива към работното си място. Това е нормалният начин на живот във Виена.

В Бургас също има много хубав обществен транспорт. Казвам го от гледна точка на човек, който го е ползвал. И казвам това също като шофьор. Наскоро четох някъде, че да си богат, това не означава да имаш лична кола, а да се возиш на обществения транспорт. Аз мисля, че в Бургас, който е много малък град, разни тежки и огромни автомобили с развалени катализатори замърсяват много. Ако бургазлии ползваме повече обществен транспорт, градът ще стане по-чист.

Другата хубава практика от Виена, която бихме могли да приложим в Бургас, е …това, което вече бургаската община започва да прави и това е похвално. Да се реновират и обновят сградите.

Това е хубаво, но нека бъде контролирано, защото в момента в центъра на Бургас е прашно. Наскоро се върнах в Бургас и в устата ми имаше пясък. Песъчинките ми скърцаха между зъбите и това в центъра на града ,където живея. Прибрах се и обувките ми бяха черни. Само за сравнение…във Виена автомобилът ни стоя пет месеца на улицата и нямаше прах върху него. Не се налагаше да го мия.

Във Виена също се копае за смяна на водопроводи, газопроводи, тръбопроводи, канализация. Също се строи, правят се ремонти на всякаква подземна инфраструктура, обновяват се улици, защото градът се разширява във всички посоки, но просто нещата са различни. Бях свидетел на ремонт на една от спирките на метрото. След като се поставиха плочките и настилките, повърхността я почистиха с прахосмукачка. Това е една обикновена спирка, а това е показателно.

Редът и чистотата в Бургас зависят първо от нас хората, от бургазлии. Дали сме във Виена или в Бургас, ако ние не изпитаме тази потребност да ни е чисто и да изискваме контрола към едните, които живеят и другите, които контролират, няма как да стане чисто.

Значи, за да бъде Бургас чист като Виена, това зависи първо от всеки отделен бургазлия, а не от общинската администрация, така ли?

Контрол и добро желание. Нищо друго не му трябва на Бургас, защото той е прекрасен. Мога да ти кажа, защо Виена печели за десета поредна година приза „Най-добър град за живеене в света“.

Тук понякога е много досадно с тези правила. Една хартийка от дъвка не можеш да хвърлиш на улицата. Нося е в джоба си. Това в някаква степен ме дразни, но е правилно. Този ред, който са въвели, той те предразполага да го следваш. Докато в Бургас и в България е обратното. Когато има „двоен стандарт“, тогава тази съвест и този морал ги няма. Това чувство на вина не го притежаваме и си изхвърляме на улицата в Бургас въпросната хартийка от дъвката. Така всеки си хвърля фаса от цигарата, хартийката от баничката, пикае, плюе на улицата и прочие. Тези неща си ги знаем.

Ако след нашия разговор тази вечер, се разчувстваш, защото си говорил с човек от родния ти Бургас и в еуфория и от радост издуеш „Бургаски вечери“, ама така силно ,че да завибрират стъклата на твоето жилище и на жилищата на съседите ти във вашия квартал във Виена, какво ще се случи?

След 15 мин. ще ми почукат на вратата и учтиво ще ме предупредят да спра. След половин час, ако не съм намалил уредбата, ще дойдат отново и ще ме глобят с 500 до 700 евро глоба, защото вдигам шум. Ако и това не ме вразуми, ще ме отведат и ще ме заведат да преспа в полицейското управление, за да си успокоя нервите. На другата сутрин ще се прибера.

Момент. Жена ми иска да каже още нещо.

Добре…дай думата на по-умната част от човечеството…

Пак съм аз. Само да споделя какво казват хората тук.  „Виена ни принадлежи“, т.е градът е на всички граждани. Всички спазват реда, защото обичат града си и знаят, че той им принадлежи на тях. Градът не принадлежи на общината или на общинските чиновници, а на гражданите. Ако хората са убедени, че това е техният град, където е техният дом и го поддържат и чистят и пазят, значи всичко ще бъде наред. Виенчани обичат своя град и знаят, че утре ако има нещо, то е за всички наравно. Няма двоен стандарт, няма такива неща като в Бургас. Тук във Виена хората ,които работят в държавна или общинска служба, в някакви такива институции, са …как да кажа…ами, те дават най-ярък пример за това, те са най-старателни в спазването на правилата. Нека ви дам пример за Бургас. Момиче пресича улицата до Новата поща в Бургас. Пресича в нарушение на правилата. Идва общинска полиция, за да я глоби, но тя показва карта, че работи в община Бургас и общинският полицая я пуска без глоба. Представяш ли си. Тя пресича като овца. Това е една общинска овца, която мисли, че може да прави всичко, защото е общински служител. Такива майни и теглих  и такива неща и казах, защото точно тя не трябва да нарушава правилата, защото работи в общината. Това е истинска история и тогава ме раздразни много.

А сега ви оставям, ето ти, мъжът ми

Какво би искал да вземеш от Бургас във Виена?

Слънцето. И приятелите като тебе.

Автор: Красимир Калудов

 P.S Е, разбрахте ли какво отличава Виена от всички останали градове по света? На първо място. Редът и спазването на правилата от всички. После всичко останало. Сигурно това е една от причините Виена да е най-добър град за живеене в света за десета поредна година. А може и друго да е. дано в Бургас го открием и приложим. Защото градът ни е прекрасен. Не го казвам аз, а човек, който живее във Виена.

различно ...


култура ...


ориентири ...