различно 01 март 2019 2019-03-01 2019-03-01 https://www.burgas-reporter.com/attachments/da2c0301bb90ed25c10a781751ffa38512470187/store/fit/600/400/4b44e0b2c9b707c5e9f4a4ed408900ab8c55905732f07fb1cc39ac3a82e7/article_image

Burgas Reporter Ltd.

Традиция и спомени...Баба Марта бързала, мартенички вързала

 

Първи март е един от най – любимите празници на малки и големи. На този ден всеки бърза да закичи близките си с мартеничка. Според българските традиции празникът на Баба Марта и мартениците символизират идването на пролетта, а червено-белите конци носят послания за здраве и плодородие.

Това е истински български празник, който за разлика от други не се чества на маса и не се полива обилно с пиене.

Традиция оцеляла 1 300 години. Най-разпространената легенда, възпята в много народни песни и предания, разказва историята за Кубратовата дъщеря Хуба и гълъба, който пренесъл бяло-червен конец на Аспарух. От тогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи - където и по света да се намираме.

Всеки е запомнил своите мартеници. През годините видът на мартеницата непрекъснато се променя, но винаги остава символа бялата и червена усукана нишка. През 70-те  и 80-те години на миналия век, когато пластмасата, продукт на голямата химия, заливаше пазара ни, към скромните мартенички се появиха пластмасови фигурки- патета, зайчета, щъркелчета, гъбки и всякакви други животинки и герои от детски приказки и анимационни филмчета. За по ефектно някои от тях бяха намазани с фосфорен прах за да светят в тъмното.

Тези мартенички се изпращаха и по пощата, за да  зарадват по далечните роднински деца. Към тях се прикрепяха и картички с поздравителен текст. Пощите се затрупваха с обемисти писма, а пощальоните разнасяха цяла седмица товара на мартениците. Децата се окичваха с тях като генерали с ордени и с гордост ги брояха. В детските градини и началните класове учителките учеха малките си ученици как да правят мартеници. Идването на Баба Марта бе толкова чакано събитие както идването на Дядо Мраз.

Непосредствено през 90-те години мартениците станаха начин хората да спечелят някой лев от уличната им продажба. Стотици започнаха  да ги правят. Главни герои станаха Пижо и Пенда. Развихри се фантазията и художествената идея на българина.Но най-голям фуфор мартеницата получи в последните години.Седмици преди 1 март се организираха базари. На тях всеки производител показваше стоката си. Изобилие и фантазия !!!

Мартеницата вече не беше скромните усукани червени и бели конци. Тя се промени, украси се със синци, парички, кацна като обици на ушите, обгърна вратовете на жените като гердани и колиета и какво ли не още. Появиха се мартеници с ликовете на политици, фолк певици, естрадни изпълнители, филмови герои.За всеки вкус по нещо. Някои наричаха това кич, но нали се купуваха. Най-евтиното удоволствие  е да вържеш на ръката на приятелите си конец с някаква дрънкулка, така, че човекът да изглежда като рекламна сергия. Мартеницата-типично български продукт започна да се произвежда в далечен Китай и заля пазара.

За някои не е важно как изглежда мартеницата, а от кого е и какво послани носи. Пенсиониран моряк си спомня : “ Най-хубавата мартеница, които съм получавал беше направени от сезал (полиетиленов канап), червен и бял който се ползваше за връзване на пакетите замразена скумрия. Тогава бях стажант на хладилна база "Лазурен бряг" около северният бряг на Шотландия 1987 година. Правиха ги моряците от палубата и ги раздаваха на целият състав. Аз бях машинна команда тогава и не много добър с майсторството да ги плета.”

А аз си спомних за моята баба Рада, която в детството ми сама правеше мартенички с бял и червен пискюл, вързваше на моята ръчичка, закачаше на ябълката в двора и на първородното агънце и наричаше пожелание за здраве и берекет.

Радостно е когато на 1 март срещаме по улиците повече хора млади и стари закичени с мартеници. Традицията е жива!

 

автор: Соня Кехлибарева

различно ...


култура ...


ориентири ...