различно 01 март 2019 2019-03-01 2019-03-01 https://www.burgas-reporter.com/attachments/31b7078a4c58689c35728bd75b16c36e9de59006/store/fit/600/400/6c6bd85f7804983aaf31d9fc396801031ea906dac3b8f09217126907ec8b/article_image

Burgas Reporter Ltd.

Честита Баба Марта! Малко любопитни факти за празника

По стар български обичай на 1 март е прието да си подаряваме мартеници и да си пожелаваме здраве и благополучие, щастие и късмет през цялата година.

Навремето мартеници се закичвали още на вратите на къщите, на дърветата в градините, на вратовете на агнетата и овцете в кошарите, на телетата и кравите в оборите, за да бъде годината плодородна, а добитъкът здрав.

Днешният празник е известен също като Първа Марта, Стара Марта или Марта и се свързва с пролетното затопляне и възраждането на природата.

За празника има много легенди. Денят е свързан с различни ритуали, в които неизменно присъства молитвата за здраве и берекет, надеждата за хубава и спорна година, за дълъг и щастлив живот.

В народния приказен фолклор Баба Марта била своенравна и доста капризна жена. Тя имала двама братя - Голям и Малък Сечко. Тримата гледали лозе. Една година то родило много грозде и от него направили три бъчви руйно вино. Разделили си го по равно – на всеки по една бъчва.

Всяка вечер двамата братя пийвали по чашка от чудния елексир, докато изпили своята част от виното. Тогава тайно започнали да пият от бъчвата на сестра си, като се надявали Марта да не забележи това. Когато дошъл месеца март, Баба Марта решила и тя да се почерпи за здраве. Отворила своята бъчвата и с почуда видяла, че в нея нямало и капка от виното. Разфучала се, разлютила се Марта и жестоко се разсърдила на двамата си братя. Много скоро гневът ѝ преминал, разсмяла се от все сърце, па казала: „Е, какво пък толкова, нали моите мили братя са го изпили, не са някои чужди хора...” Затова старите хора нарекли март „женски месец” и вярвали, че времето се мени така, както и настроението на неговата именница, която ту се сърди, ту се смее.

Още призори стопаните палели голям огън в двора на къщата. Когато започнел да пуши, всички членове на семейството го прескачали по три пъти, вперили поглед към изгряващото слънце, за да се пречистят от зли сили, да се предпазят от болести.

След този ритуал жените изваждали от домовете си червени дрехи и тъкани, премятали ги на оградите на къщите, по клоните на дърветата, постилали ги на двора, за да ги огрее слънцето и да прогони от тях всички болести.

Едва тогава подарявали мартеници, приготвени специално за празника. Те били направени от бял и червен вълнен конец, който осуквали и връзвали в двата края. Белият цвят символизирал чистотата, невинността и красотата, а червеният – бил символ на здраве, жизненост и любов. В някои райони мартениците се изработвали и от други цветове – най-често зелен и син. В народните представи зеленият цвят символизирал възраждането на природата, а синият бил белег на божествената вечност.

Мартениците връзвали винаги на дясната ръка на момченцата, на плитките на момиченцата и девойките, около врата на жените и на левия лакът на мъжете.

Има легенда, която свързва мартеницата със самия Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681).

Според една от тези истории, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били очаровани от мястото и решили да се установят тук.

След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо.

Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец.

По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.

 

различно ...


култура ...


ориентири ...