Препечатано без промяна от фейсбук страницата на Татко Калоян:
Здравейте, казвам се Калоян Явашев, Kaloyan Yavashev, Tatko Kaloyan/Татко Калоян! Всички тези имена са уж един и същи човек, но май не е точно така.
Имам Фейсбук профил! Не е кой знае какво постижение, а от няколко месеца имам два. Виждам, че и вие имате, но на мен ми е трудно и ще ви обясня защо. Преди това искам да кажа на онези, които нямат Фейсбук, че са жалки поне колкото веганите, защото всеки, който няма профил, дебне да го каже при първа възможност. Събрали сме се снощи и аз казвам:
- Ех, умря Шабан!
- Кой е Шабан?
- Сръбски певец.
- Ти откъде знаеш сръбските певци?! Ти?!
- От Фейсбук.
- Аз нямам Фейсбук.
- Добре.
- За к'во ми е?
- Не знам!
- Само клюки вътре!
- Е, и некролози тук там.
- Ако е бил свестен певец почват да му пускат песните през 5 минути и аз разбирам, че е умрял. За к'во ми е Фейсбук?
Днес се чудя как ще разбере тоя, че Лагерфелд е починал днес. Викате си, че не е важно да го знае, но грешите. Един мой приятел имаше страхотен размах в бизнеса. Беше тръгнал да организира летен тридневен фестивал на брега на морето. Искаше на кани международни звезди, да избичи най-яките сцени, най-якия саунд и да вдигне калкана по корем от Резово до Шабла. Поръча специална прогноза от някакъв мегаспътник (руски, колко да е мега?!), за да види времето след шест месеца и да е абсолютно сигурен, че точно тези три дни няма да вали. После взе да мисли кой от изпълнителите да покани и списъкът почна да расте:
- Ще дойде Ерика Баду - той.
- Еееее, супер - аз.
- Ми, да. Направо ще ги изкъртя, брат!
- Ти знаеш ли някоя песен на Ерика Баду?!
- К'во?!
- Песен на Ерика... абе, заеби!
В този момент ми хрумна нещо:
- Що не поканиш някой реге певец?
- Да бе, вярно! Ще поканя, няма проблем.
- Боб Марли?
- Ми, да! Малеееее, ще стане страшно. Представи си, брат, оня като размята рошавата си дамаджана и запафка на сцената, всички ще се насерат. Браво бе, страшна идея! Малко са му стари песните, обаче са класика и мене си ме кефят!
После ме тупна по рамото и ухилен взе да пее " Get up, stand up... ". Предложих му да уговори и един дует с Ерика Баду и той се разтопи от кеф. Сърце не ми даваше да му кажа за Боб Марли и затова тактично му предложих да покани и Майкъл Джексън барем нещо му светне в грандозния мозък. " Ееееее, тука прекаляваш! Няма да се навие, чак пък Майкъл Джексън!". Годината беше 2015 и , но очите на моя приятел издайнически светнаха, когато си представи как Кралят на попа помита Каваци и кьорава дюна не оставя след себе си. Поне това за дюните се сбъдна!
Виждате, че Фейсбук помага, но като всяко полезно нещо, може и да вреди. Излизайки от "Kaloyan Yavashev" и влизайки в " Татко Калоян" моите чакри издават стържещ звук, който оповестява промяната на моята същност. Kaloyan Yavashev беше създаден някъде преди 10 години от бивше гадже, което бе решила, че е нужно да имам профил. Аз се нуждаех от Фейсбук, колкото жаба от струг, но си сложих профилна снимка и попълних полето с данни. После се сещах рядко и най-вече разглеждах какво се случва с живота на другите. Постепено все повече воайорствах из битиетата на приятелите ми, които всъщност не ми бяха истински приятели. Може би Зукърбърг не трябва да нарича приятели тези хора, с които си свързан в мрежата, а по-правилно било да са познати, абонати или съмишленеци.
Фейсбук ми напомня за езеро, което е горе в небето и отразява огледално всичко, което се случва долу, в живота ни. Понякога изкривява действителността и ни лъже, а понякога ние самите навличаме костюми с чиято помощ променяме образа си там, във Фейсбук-а. Това, че не сте този, който желаете в реалния живот, не ви пречи да сте друг във виртуалното пространство. Дори и да се провалите, може да създадете нов профил и пак да започнете наново. Можете дори да живеете различен живот всеки един ден от седмицата. Създавате седем профила и понеделник сте студент, вторник лекар, сряда атлет, четвъртък майка и така до края на света.
В един момент ми омръзна да стоя апатично и нищо да не казвам и започнах да пиша разни неща на стената си. Постепено стигнах до постовете за децата и накрая се случи неизбежното. Виртуалният измислен свят спусна брод към истинския ми живот и се появи книгата. Мога ли да се оплача от Фейсбук?! Тогава се роди и Татко Калоян/Tatko Kaloyan, който трябваше да ми помогне да запазя по-личния характер на Kaloyan Yavashev. Започнах да излизам от единия и да влизам в другия, да бъркам кой, къде и какво казал или направил. Натрупаха се множество виртуални животи около мен и аз все по-често взех да гледам горе в езерото и в образите, които се отразяват там. За някои станах остроумния забавен татко, който ги разсмива с всяка дума и умее да забавлява хората с лекота. За други станах бездарен и надценен простак, който забива поредния пирон в ковчега на стойностната литература и писанията му не заслужават да омърсят изисканите им съзнания. Честно казано съм съгласен с всички и не бих се напънал да ги разубеждавам в мненията им, понеже знам, че всеки вижда образа ми по различен, негов си начин. Един ден обаче виртуалното ми аз, което винаги се опитвах да неглижирам и да държа на здрава каишка, се освободи и започна да хапе. Беше ми се случвало хора да ме блокират и преди, но изобщо не реагирах и забравях на минутата този безмислен факт. Първия път ме блокира Ирини Закидис, защото използва некролог, за да продължи спор с някого и аз й казах, че е недостойно да използва смъртта на току-що починал човек за начин да възобнови кавга. Другата ме блокира, понеже постоянно публикуваше мъдри мисли, шеги, вицове и беше от онези досадни профили, които пишеха за смисъла на живота, но с ужасни правописни грешки. Мисля, че се досещате защо ме блокира!
Преди няколко дни се сдърпах с някого във Фейсбук. Всичко приключи и животът продължава. Все още съм убеден, че съм прав и имам право, но това вече няма значение. Внимавах как се изказвам понеже съм наясно, че за някой думата "бунак" може да е миловидно обръщение, но за друг да е кръвна обида. Виртуалният ми образ се развилня и започна скандал, в който победители няма, а само губещи. В един момент се чувствах като войник на бойно поле, който в яростта си стреляше по свои, чужди и по всичко, което му се изпречи на пътя. Не обичам да губя контрол и се случва изключително рядко. Този виртуален свят, който уж отразява реалния е всъщност една джунгла, в която не знаеш откъде какво ще те изненада. Не познавам човека, с който се карах и не знам как мисли и чувства. Много искам да си втълпя, че всъщност са се карали два виртуални образи, а не двама души, но не успявам. Профилът ми във Фейсбук е част от мен и няма как да се отрека от него. Социалната мрежа не е виновна за това, което ти си станал в нея и за постъпките ти. Тя ти дава възможност да бъдеш себе си или някой друг, да научаваш неща, да намразваш неща, да комуникираш с хора и да се караш с хора. Наистина имитира по досаден начин живота и виждаш как за някои животът/Фейсбук е несериозен, за други е вечна трагедия и страдание, за трети е сцена за изява, на която те са център на внимание и така нататък.
Боб Марли пееше, че може и да излъжеш някого за известно време, но не можеш да лъжеш всички през цялото време. С този мой приятел вече не се виждаме и не знам дали има профил, който е активен. Фейсбук ще ви разкрие рано или късно какъв човек сте и колко струвате. Направете си профил и пробвайте ( всъщност щом четете това явно имате), най-малкото, за да не организирате музикален фестивал това лято, а главната ви звезда да е Ейми Уайнхауз например! Успех и добре дошли!
p.s. dev : Скоро Калоян ме би на тенис и може би за това ми позволява да препечатам това прекрасно произведение от неговата фейсбук страница (не от профила, а от страницата). Честно, скоро не съм чел нещо, което да сритва така по топките...
Коментари
