По стар стил народът ни празнува днес – 2 февруари, Петльовден – ден, посветен на мъжката рожба. По нов стил празникът се отбелязва на 20 януари.
Петльовден е приеман като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. На някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
По народно му празникът е известен още като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел във всяка къща с мъжка челяд. В онези домове, където има момиченца, стопаните колят обикновено ярки за тяхно здраве.
Най-често петлите се колят на прага на пътните врати, като ритуалът се извършва от младеж. С кръвта се прави кръстче по лицата на момченцата, както и на петларя. В някои части на страната, след като птицата бъде заклана, тя се хвърля веднага извън двора, а после се прибира. Главата на петела се поставя над входната врата. Петелът се готви цял и част от него се раздава за здраве на съседите.
Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца.
В Странджанския край, където народният култ към Св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Според местните вярвания Св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от “детешката” и “вънкашната болест” (детски паралич и епилепсия).
В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби.
Традиционната храна за празника са т.н. тиганици, кравайчета, пресни питки, зелник или пък сготвен петел със зеле, ориз и каша.
Коментари
