Според народните вярвания свети Атанас господства над зимните студове, ледове и снегове, покровител е и на домашните животни.
С празника има свързани много легенди. Една от тях разказва как Св. Атанас (името му означава безсмъртен) яхнал един ден своя бял кон и отишъл в планината. Качил се на най-високия връх, свалил копринената си риза и силно се провикнал: „Иди си зимо, идвай лято!”.
Приема се, че на Атанасовден зимата вече се е преполовила, затова празникът е известен още и като Среди зима. Вярва се, че зимният Св. Атанас съблича кожуха си, за да дойде лятото.
Днес жените спазват същите забрани, както и на предходния празник Антоновден. Те не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата.
На Атанасовден в Тракия има традиция да се коли черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.
На Атанасовден в Тракия има традиция да се коли черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.
По традиция на Атанасовден най-често се изпълняват ритуали за омилостивяване на болестите. Жените пекат сладки питки, които надупчват с вилица, за да предпазят децата от шарка. Връзват люлки, на които се люлеят децата, момите и ергените за здраве.
Днес повод имат да почерпят Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася, Наска, Наца, Танас, Танаска, Таньо, Танка, Таско, Таска, Живка, Живко.
Коментари