Минута за размисъл 11 ян. 2019

Минута за размисъл със Сирил Паркинсън

...гладко избръснатото лице бе характерно за Запада през неговите периоди на могъщество, докато брадата бележеше периоди на упадък и несигурност. Брадата просто бе средство за прикриване на страха и съмнението, а такива чувства липсваха между 1650 и 1850 г. Как се доказва това? Да спрем око на последното брадато петдесетилетие 1858 - 1908. Архитектурата беше на най-лошото си равнище, започвайки да се съвзема едва към 1890 год. Изкуствата бяха замрели и се възродиха едва към края на века. Дрехите се шиеха предимно от най-неподходящите тъкани. Обзавеждането и вътрешната украса достигнаха върхове на неудобство, грозота и обем. Театърът беше безжизнен, а голямата музика - наследство от миналото. Религията навлезе широко в обществения живот, ала съмненията започнаха да подриват основните и доктрини..."

Днес в минутата за размисъл ще прелистим страниците на "Законите на Паркинсън", за да открием забавния извод на автора Сирил Паркинсън, според когото мъжете започват да брадясват масово, когато нещата в държавата или в Европа не вървят на добре...а може би когато просто ги мързи?

Още от: Минута за размисъл


Още от: пред олтара


Още от: икономика