различно 25 дек. 2018 2018-12-25 2018-12-25 https://www.burgas-reporter.com/attachments/d589aa6551ec652fa985af92a1f2fb841418728a/store/fit/600/400/718cba1000c6e1689e222638ee3944b616dbfb9330bd812f9b6ae710d75b/article_image

Burgas Reporter Ltd.

Коледа е! Как са празнували прадедите ни и как са се пазели през "мръсните" дни

С времето отбелязването на Рождество Христово се е превърнал в един от най-светлите християнски празници. 

В различните страни по света Коледа се чества по различен начин. Дълбоки традиции празникът има и в българския обреден календар.

У нас вестители на чудото за раждането на Спасителя са коледарите. За този ден момченцата се готвели още от Игнажден, когато се организирали в дружини и си избирали станеник – млад мъж, който знаел коледарските песни, имал артистична душа, щедра ръка и добро сърце. 

В някои райони коледарските дружини си имали още старец, баба, гайдар и четници певци. В други краища на страната коледарите се правели на котки и котараци, които мяукали и известявали за пристигането си. Всеки си имал роля в този невероятен коледен спектакъл – едни се задявали, други правели смешки, трети пеели и танцували. Един необикновен калейдоскоп от заразителен смях, веселие и разтуха, които придавали на празника неповторимо настроение.

Една от семантиките на коледуването е известяването на дългоочакваната вест – раждането на Иисус Христос. Това в най-голяма степен е заложено в коледарските песни – текстовете на повечето от звучат като малки притчи. 

Както на всички големи християнски празници, така и на Коледа се нареждала празнична трапеза. Богата, с много и разнообразни ястия, както след голям пост. На софрата традиционно имало пита, пача, свинско печено, сарми, баници със сирене или месо, пастърма със зеле, печена кокошка, млечна сладка баница и още много традиционни български ястия. Задължително се слагали и плодове, ошав, пуканки и бъклица със студено, руйно вино. Българите благославяли своя Бог и покровител Иисус Христос и си пожелавали да са здрави и жизнерадостни, да е плодородна годината и всеки да намери своето щастие и късмет. 

В древните традиции на българите дните от 25 декември до 6 януари са наричани Мръсни дни.

В някои краища българите ги наричат още „караконджови" дни. Според народното поверие в този период на земята идват зли сили — вампири, таласъми и караконджоли, за да „лочат кръвта на закланите прасета" и да пакостят на хората. Ето защо всеки се стараел да се прибира вкъщи още по светло. По това време не се правят годежи, сватби, седенки и помен за мъртвите. На децата зашиват скилидка чесън на дрехата, за да ги предпазва от злите сили през деня.

В периода на „поганните" дни българите се подготвяли за поредица от светли празници, първият от които Сурва - на 1 януари.

различно ...


култура ...


ориентири ...