Християнският свят почита днес Св. великомъченица Варвара.
Според народните вярвания на българите Св.Варвара е сестра на Св. Никола и Св. Сава, за които старите българи казват: „Варвара вари, Сава пече, а Никола идва с голяма лъжица да гощава гостите”.
На този ден празнували преди всичко жените в семейството. Затова някъде празникът е известен като Женска Коледа.
Светицата била почитана като покровителка на шарката и всички болести, свързани с появата на обриви. За да я омилостивят, стопанките приготвяли медени пити, които раздавали на пътниците.
В някои села в навечерието на празника месели малка погача, намазана с мед, оставяли я да пренощува на полицата край огнището. Вярвали, че ако болестта хапне от сладката пита, ще се смили и ще отмине децата в къщата.
В други краища на страната пък на този ден палели огън на кръстопът, около който децата високо скачали или разпръсквали на всички страни, за да не боледуват от шарка.
Стара традиция е на този ден (съвпадащ със средата на коледния пост) по къщите да обикалят „варварки” – млади девойки, облечени празнично. Те ходели във всеки дом и пеели песни за щастие, любов и берекет. А стопаните ги посрещали с радост и ги дарявали с брашно, сушени плодове, ябълки, орехи и дребни пари.
В деня на Св. Варвара във всяка къща жените варели царевица, подсладена със захар, орехи и стафиди. От нея трябвало да хапне всеки, за да е здрав и бодър през годината. От царевицата давали по малко и на животните – да са пъргави и плодовити.
Навремето празничната трапеза на този ден се нареждала близо до прясно измазано огнище. На софрата освен обредна храна се слагала медена пита, сол, пипер и съд с прясно налята вода.
Снимка: ИМ Гоце Делчев
Коментари
Снимка: ИМ Гоце Делчев
