В деня, в който почитаме Св. апостол Андрей Първозвани, българите празнуват Андреевден, наричан още Мечкинден.
Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките.
Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, прогонвайки зимата и дългите нощи. Българите наричат празника още Едрей, Едринден или Мечкинден.
Навремето на този ден още с първите слънчеви лъчи най-старата жена в дома вземала с дървена лъжица варена царевица, хвърляла зърната в комина и наричала: „На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!" и вярват, че „мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората".
Хората вярват, че на Андреевден денят започва да расте „колкото просено зърно".
Прието е на празничната трапеза днес да има ястия от някакво вариво – боб, леща, нахут, царевица. Тъй като са коледни пости блажната храна е забранена.
Коментари
