Сещам се за онази прекрасна песен на Мария Нейкова от филма „Козият рог“…какво се пееше, май нещо такова…„вървят ли двама на дълъг път, и път да няма, не ще се спрат“
И ето ви на вас двама. Самурай и гейша. Вървят, но пред тях…не, пред тях не са блеснали житата, а бурените. Е, какво от това. Важното е, че са двама и страшно няма. Самураят всеки момент ще почне да коси тревата със своя меч, а гейшата ще пристъпя ситно край него и …ами, вероятно ще потанцува. Не знам защо, но на мен ми изглежда, че май мъничката японка щрака с пръсти...
Но не са никак малко привържениците на по-улегналия живот.
Къде къде по-хубаво е на да отпуснеш снага върху дивана, а отстрани да ти пеят песни за стабилност, икономически ръст и устойчиво развитие?
Ръст? Развитие? Кажете го на този предприемач, който е спуснал кепенците, сгънал тетрадките, вдигнал гълъбите и прочие. Каква ирония на съдбата. Да ти стихне огънят на бизнеса, който си нарекъл „Нестихващ огън“.
Жалко. Жалко и малко тъжно като есента.
Старо правило е, че винаги ще се намери някаква лъжица катран, която да цопне в меда. В онзи стар филм „Броненосецът Потьомкин“ имаше една сцена, която показва как по някакво мраморно стълбище се спуска детска количка с бебе…моментът е зареден с толкова много адреналин…
а ако Айзенщайн беше жив, можеше да снима в близък и далечен план как някой разсеян бургазлия прави кълбо напред по стълбите на този подлез до бившата „Военна болница“, защото се е спънал в счупената решетка.
Но този клет бургазлия нямаше да попадне в такова застрахователно събитие, ако не бързаше толкова много, нали...Вместо това просто можеше леко и спокойно да си пълзи и да не бърза за нищо и за никъде.
Всеки охлюв ще ви каже онази стара мъдрост "бързай бавно, защото бързата работа е срам за майстора и бързата кучка слепи ги ражда и който бърза, бавно стига"
