Защото толкова дълго време бяхме най-големите егоисти в историята на света, преди да станем родители и да осъзнаем колко сме маловажни всъщност.
Прозрението, че от едни момент ще дишаш през нечии чужди дробове, те връхлита тежко, когато не си подготвен.
Всичко, което искаме, е да ви защитим. Да ви спестим всички разочарования, неуспехи и нещастни влюбвания. Но нямаме абсолютно никаква представа какво всъщност правим. Да отглеждаш деца, в много отношения е като да караш трактор в стъкларски магазин. С гипсирани крака. И свалена пред очите шапка. Пиян.
Днес ще открием нашата минута за размисъл из страниците на най-новата книга на шведския писател Фредрик Бакман "Нещата, които синът ми трябва да знае за света"
Посветена е на сина на автора, но може да се отнася за всяко едно дете или деца. Моите, вашите, техните...Посветена е на страховете на родителите и на задушаващите им понякога прегръдки, с които се опитват да предпазват децата си, а всъщност им пречат да си поемат въздух...Ако сте харесали "Човек на име Уве", "Баба праща поздрави и се извинява", "Бирт Мари беше тук", "Бьорнстад", "Ние срещу всички", тази книга също ще ви хареса.
