Православната църква почита днес – 3 септември, Св. свещеномъченик Антим Никомидийски.
Той живял през третия и началото на четвъртия век. Родното му място е Никомидия - град, разположен в малоазийската област Витиния.
Като дете получил сериозно християнско възпитание. Когато възмъжал, той се отличавал с високи добродетели и силен характер. Издигал високо своя дух над всички плътски страсти, дълбоко смирен, чужд на завист, гняв и леност, изпълнен с любов и мир във всичко, с рядко благоразумие и пламенна ревност по Божията слава, той привлякъл върху себе си вниманието на християните, които го намерили достоен за свещеник, а по-късно и за епископ на Никомидийската катедрала.
Антим поел управлението на Никомидийската епархия в тежко време. Особено тежко се оказало то за самото никомидийско паство. В тоя град, като в своя столица, живеели по това време императорите Диоклетиан и Максимиан. Техни противници подпалили двореца им. Голяма част от него била унищожена. За този пожар фанатизирани езичници обвинили християните.
Избухнало жестоко гонение срещу Църквата. Християните били завладени и избивани безпощадно като опасни врагове на държавата. На празника Рождество Христово в Никомидия били изгорени около 2 000 Христови последователи. В същото време голям брой християни били хвърлени в затворите, за да бъдат след това мъчени и убивани. Ударът бил насочен главно срещу пастирите на Църквата.
В това опасно и тревожно време, по особено Божие внушение, епископ Антим се отдалечил в едно село Семана, откъдето управлявал епархията си. Оттук той изпращал увещателни писма, с които се стремял да укрепи и утеши своето бедстващо паство. Той пишел писма и до затворените в тъмници християни. Едно от тях било заловено и предадено на император Максимиан. Разгневеният император изпратил 20 конници да намерят и доведат Антим.
Когато войниците дошли в селцето, в което се намирал епископ Антим, срещнали самия него и го запитали къде се крие християнския водач. Антим тръгнал с войниците. По пътя беседвал с тях. Така подействал на простите им сърца, че те пожелали веднага да приемат свето Кръщение. Когато дошли до една река, светителят ги кръстил.
Все пак епископът тръгнал с войниците и отишъл при императора. Дори пред владетеля смело изповядал вярата си и понесъл с твърдост всички мъчения. Накрая бил посечен с меч. Това станало в 303 година.
