В народния календар на българите денят, в който се почита отсичането главата на Св. Йоан Кръстител, е наречен Секновение.
В представите на патриархалните българи денят на 29 август бил ден разделен, кахърен ден, черен ден. От този момент всички живи същества и целият видим свят започвали да се подготвя за предстоящата зима.
На Секновение денят и нощта ставали равни, дните започвали „да се секат”, а нощите - да нарастват и да стават по-хладни. „Сечала се” и водата, която ставала все по-студена.
Змиите, гущерите и всички други влечуги се прибирали в леговищата си. Всички и буболечки и други животинки напускали земята и се скривали дълбоко в почвата, в хралупи, дупки и пещери чак до следващия Благовец. Към своите зимни къщи тръгвали и всички тайнствени, невидими и зли сили – диви, самовили, змейове и змеици.
Затова на Секновение не се работело. Жените не подхващали нито домашна, нито кърска работа, защото каквото си започнал – ще бъде на вятъра или няма да има добър край.
Особено лошо било да кроиш и шиеш дреха този ден. Старо поверие било, че тази дреха ще носи само болести и беди.
Не било добре да се яде храна, която имала черен цвят – черно грозде, къпини, боровинки и др. Не се пиело и червено вино.
За да си гарантират добро здраве и късмет, сутрин на гладно всички хапвали бяло грозде или си пийвали по малко бяло вино.
Хубаво било също да запомниш на кой ден от седмицата е било Секновение. За да предпазиш семейството си от нещастия, добре било да празнуваш на този ден през цялата година.
Коментари