На Голяма Богородица нашите прадеди са колели курбан

Празникът Голяма Богородица е един от най-почитаните летни християнски празници.

В народния календар този ден е свързан както с много религиозни вярвания, така и с редица суеверия и езически ритуали.  
 
 В своите представи за Божията Майка българинът е съхранил своята дълбока обич и почитание към нейната непорочност, справедливост и чудотворна сила. Затова Богородица има много превъплъщения. Тя е девицата, заченала от босилена китка, щастлива родилка, пред която цялата природа се поклонила, за да мине с младенеца в ръце. Тя е благодетелката на невести и родилки, които благославя за здраве и многодетство. Тя е, която дава милостиня на сиромашките жени, майки и вдовици. Тя утешава страдащите, напътства нещастните и безпътни люде. Тя е тази, която проклела кукувицата, че не спира да кука, трепетликата, че винаги трепери, магарето, че рови в свещената ясла, елата и бръшляна, че не правели път да мине.

Стара традиция било в нощта срещу празника хората да преспиват на свято място, да си пожелават нещо хубаво, което с благословията на Богородица, се надявали да се сбъдне. Рано сутринта носели в църквата всички плодове, които са се родили, попът ги опявал, прекадявал и освещавал, с пожелание за здраве и берекет на семейството. После правели гумно в градината, което имало кръгла форма - сакрален знак срещу дявола и всички черни сили. В центъра на гумното слагали колона, на която връзвали най-хубавия кон. Донасяли няколко снопа младо жито от нивата, което вършеел стопанинът на къщата, докато неговата жена хвърляла вода от менче, украсено с цветя и червена кърпа. Накрая жените събирали новото жито и от него приготвяли обредни хлябове за празника.

Обичайно на 15 август свършвал Богородичния пост и се организирали празнична семейна трапеза или общоселски събор. Всяка къща колела агне за курбан, който наричали на Св. Богородица. Кожата и двете плешки на закланото животно давали на църквата, от които приготвяли обредната храна за събора. 

На празничната трапезата стопанките нареждали задължително ритуални погачи, мед и жито. Слагали още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, различни плодове. 

Отколешна традиция било да се раздава богородична пита и предварително осветени в църквата плодове, за здраве и късмет на цялото семейство.