Преди време обяснявах на една позната, че да гледаш дете е като да ходиш на работа. Само че е в пъти по-приятно. Заетостта е 24-часова и всеки ден правиш едно и също нещо по приблизително едно и също време.
Понякога ти се струва, че заглавието на филма "Аз, роботът" описва най-добре състоянието ти. Имаш график, който почти не можеш да променяш, но пък шефът-детето, е в пълното си право да го прави. Понякога ти дава обедна почивка, понякога не. Понякога те ангажира и след работно време-през нощта, но ако е на кеф, може и да те остави. Разбира се, заплащането никак не е заслуженото и въобще не те устройва, особено след първата година. Но пък получаваш бонуси от шефа, които струват неизмеримо повече. Добре поне, че въпросът с осигуровките и стажа са уредени.
Имаш и колеги, които виждаш всеки ден-в парка или в детската кухня. Някои са ти приятни и с дори може да се сприятелиш. Други не можеш да понасяш, но работата неизбежно ви среща пак.
Проблемът обаче, както често става и на работа, е в отпуските. Всеки има нужда от почивка, дори майките и татковците. Идеалният случай е това да става едновременно и за двамата. Вариантите са няколко-баба, самоотвержена приятелка или детегледачка. Бабите винаги са на първо място, те винаги искат да помогнат, дори когато вие се колебаете. И в крайна сметка почти винаги са предпочитани. Просто защото у нас така се прави-за друго не се мисли, когато има някой под ръка. Пък че вие не сте съгласна, че не одобрявате възпитателната метода на бабата, няма значение.
Понякога съм се чудела в парка, знаят ли действително родителите как се държат някои баби с внуците. Другата опция е приятелка жертвоготовно да прекара някоя моминска вечер с вашите деца. Тук обаче следват леки обяснения с таткото може ли да й се има толкова голямо доверие, пък и този вариант не може да се използва редовно. Все пак не бива да рискувате приятелката ви да се откаже от майчинството като се сблъсква твърде често със суровата действителност. И остава гледачката.
Винаги съм се чудела защо в България не е практика това, което съм виждала по филмите. Идва обикновено едно младо момиче, гледа за няколко часа децата, приспива ги, изчаква родителите да се върнат, плащат й и тя си тръгва. Всички са доволни-децата срещат нов човек, родителите си вземат глътка въздух, а момичето изкарва допълнителни доходи. При нас обаче това за повечето семейства все още е немислимо.
Първо се казва: "Няма излишни пари!" Не мисля, че е вярно.
Първо, не става дума за толкова много пари и после не са излишни-те се дават, за да си отдъхнат родителите, пък било и веднъж на няколко месеца. Да не забравят, че животът не е само памперси и пюрета, и да не се чувстват угнетени от това, че не могат да отидат на театър или среща с приятели. Разбира се, тук въобще не става въпрос за хората, които никога няма да стъпят в театър.
Другият довод против почасовите детегледачки е: "Не знаеш кой ти влиза в къщата!" Е, кой ти влиза в къщата? Нали си я видяла, разговаряла си с нея или просто някой я е препоръчал. Вероятността да попаднеш на детегледачка-маниак и сериен детски убиец е твърде филмова.
И третото против наемането на друг човек за децата е: "Какво разбира от гледане на деца? Каква е гаранцията, че ще се държи добре с малките?" А каква е гаранцията, че родните баби и дядовци се справят? Че те няма да се карат прекомерно и дори да пляскат детето? Че те няма да му купят нещо за ядене, което вие не разрешавате, и да го оставят да гледа филмчета, докогато поиска? Че те няма да му позволяват неща, които вие забранявате, и после да го подучат, че не бива да се казва всичко на мама?
Разбира се, че няма гаранция, но в българските патриархални семейства по-възрастните винаги знаят кое е най-добро за децата, защото "Аз две деца съм отгледала, те ще ми казват какво да правя!"
И така докато се чудят как да си вземат "отпуск" от децата, родителите получават професионална деформация-изгубват самостоятелния си живот, спират да бъдат мъж и жена, съпруг и съпруга, и се превръщат единствено в майка и татко. А това не е добре за никого-нито за тях, нито за децата.
Затова, не се вторачвайте твърде много в родителството и си позволявайте да си почивате от него. Така или иначе то винаги ще бъде с вас.
Припомнете си какво е да излезете само двамата с половинката или да се забавлявате с приятели, и не страдайте от излишни угризения, че сте оставили децата. Поддържайте силна връзката си с партньора, защото когато децата пораснат, ще си тръгнат от вас, а вие двамата ще остареете заедно.
С обич: Мама
Коментари
Понякога ти се струва, че заглавието на филма "Аз, роботът" описва най-добре състоянието ти. Имаш график, който почти не можеш да променяш, но пък шефът-детето, е в пълното си право да го прави. Понякога ти дава обедна почивка, понякога не. Понякога те ангажира и след работно време-през нощта, но ако е на кеф, може и да те остави. Разбира се, заплащането никак не е заслуженото и въобще не те устройва, особено след първата година. Но пък получаваш бонуси от шефа, които струват неизмеримо повече. Добре поне, че въпросът с осигуровките и стажа са уредени.
Имаш и колеги, които виждаш всеки ден-в парка или в детската кухня. Някои са ти приятни и с дори може да се сприятелиш. Други не можеш да понасяш, но работата неизбежно ви среща пак.
Проблемът обаче, както често става и на работа, е в отпуските. Всеки има нужда от почивка, дори майките и татковците. Идеалният случай е това да става едновременно и за двамата. Вариантите са няколко-баба, самоотвержена приятелка или детегледачка. Бабите винаги са на първо място, те винаги искат да помогнат, дори когато вие се колебаете. И в крайна сметка почти винаги са предпочитани. Просто защото у нас така се прави-за друго не се мисли, когато има някой под ръка. Пък че вие не сте съгласна, че не одобрявате възпитателната метода на бабата, няма значение.
Понякога съм се чудела в парка, знаят ли действително родителите как се държат някои баби с внуците. Другата опция е приятелка жертвоготовно да прекара някоя моминска вечер с вашите деца. Тук обаче следват леки обяснения с таткото може ли да й се има толкова голямо доверие, пък и този вариант не може да се използва редовно. Все пак не бива да рискувате приятелката ви да се откаже от майчинството като се сблъсква твърде често със суровата действителност. И остава гледачката.
Винаги съм се чудела защо в България не е практика това, което съм виждала по филмите. Идва обикновено едно младо момиче, гледа за няколко часа децата, приспива ги, изчаква родителите да се върнат, плащат й и тя си тръгва. Всички са доволни-децата срещат нов човек, родителите си вземат глътка въздух, а момичето изкарва допълнителни доходи. При нас обаче това за повечето семейства все още е немислимо.
Първо се казва: "Няма излишни пари!" Не мисля, че е вярно.
Първо, не става дума за толкова много пари и после не са излишни-те се дават, за да си отдъхнат родителите, пък било и веднъж на няколко месеца. Да не забравят, че животът не е само памперси и пюрета, и да не се чувстват угнетени от това, че не могат да отидат на театър или среща с приятели. Разбира се, тук въобще не става въпрос за хората, които никога няма да стъпят в театър.
Другият довод против почасовите детегледачки е: "Не знаеш кой ти влиза в къщата!" Е, кой ти влиза в къщата? Нали си я видяла, разговаряла си с нея или просто някой я е препоръчал. Вероятността да попаднеш на детегледачка-маниак и сериен детски убиец е твърде филмова.
И третото против наемането на друг човек за децата е: "Какво разбира от гледане на деца? Каква е гаранцията, че ще се държи добре с малките?" А каква е гаранцията, че родните баби и дядовци се справят? Че те няма да се карат прекомерно и дори да пляскат детето? Че те няма да му купят нещо за ядене, което вие не разрешавате, и да го оставят да гледа филмчета, докогато поиска? Че те няма да му позволяват неща, които вие забранявате, и после да го подучат, че не бива да се казва всичко на мама?
Разбира се, че няма гаранция, но в българските патриархални семейства по-възрастните винаги знаят кое е най-добро за децата, защото "Аз две деца съм отгледала, те ще ми казват какво да правя!"
И така докато се чудят как да си вземат "отпуск" от децата, родителите получават професионална деформация-изгубват самостоятелния си живот, спират да бъдат мъж и жена, съпруг и съпруга, и се превръщат единствено в майка и татко. А това не е добре за никого-нито за тях, нито за децата.
Затова, не се вторачвайте твърде много в родителството и си позволявайте да си почивате от него. Така или иначе то винаги ще бъде с вас.
Припомнете си какво е да излезете само двамата с половинката или да се забавлявате с приятели, и не страдайте от излишни угризения, че сте оставили децата. Поддържайте силна връзката си с партньора, защото когато децата пораснат, ще си тръгнат от вас, а вие двамата ще остареете заедно.
С обич: Мама
