Събота...късен следобед

Не знам кой беше казал някъде и някога, че когато се затвори една врата се отваря друга. Може да е бил портиер, ключар или производител на панти за врати или просто наблюдателен човек.
Но независимо дали затваряш една врата или я отваряш, хубаво би било да го правиш, воден от вяра...

Вяра. Например да вярваш, че можеш да летиш, въпреки че всички ти казват, че това е невъзможно....

Или пък да вярваш, че винаги ще можеш да се приземиш, когато пожелаеш да стъпиш здраво на земята.

А може и да вярвате по двама...в едно и също.

Да, вярата. Само тя остава. Защото хората, които са построили този храм на края на Созопол, преди много векове са напуснали този свят.

Няма ги и хората, които са се молели в тази църква. И от нея не е останало много, но вярата още я има, нали.
И миналите времена и днешният ден се сливат в едно

А морето още е тук, корабите също и хората с тях.

Край тях и един лебед, който е преминал през своята лична приказка за грозното патенце.

Забелязали ли сте, че там, където има камък върху камък...

...или камък до камък...

винаги има и хора...

Които се радват на красивия следобед и всеки от тях вярва в нещо.

с фотоапарата се позабавлява

Красимир Калудов