антиутопия, да се надяваме или импровизация за цигулка, гайда и оркестър
Лятото на 2018. Някъде из напълно обновения и реформиран курортен комплекс Слънчев бряг.
Минута преди 22 часа от високоговорителите, които са позиционирани по стотици точки между алеите и хотелите, също и по плажа, както и от всички музикални уредби по заведенията гръмва тоталният хит „Излел е Валерю хайдутин“
Малцината заблудени туристи по алеите с панически спринт се изнасят към хотелите си.
Точно в 22 часа песента стихва и от високоговорителите се чува строг глас.
Внимание, внимание. Уважаеми сънародници и вие общо 19 чуждестранни гости в курортен комплекс „Слънчев бряг“.
Гасим лампите след пет, четири, три ,две една секунди.
Време е за сън или за продължаване на рода български, но БЕЗШУМНО.
Внимание, внимание…патрулите вече са по алеите, диджеите са по килиите.
До 8 часа сутринта се забранява…/следва 15 минути четене на текст със забрани, макар че спокойно би могло да се замени с простичкото „забранява се всичко“
Лека нощ.
Туристите се прибират по стаите, лягат си и тихичко слушат патриотични маршове и най-вече тоталния хит „Излел е Валерю хайдутин“, който отдавна е сложил Деспасито в джоба си, защото по заведенията се пуска само тази песен.
На отделни места някои правят патриотичен секс, а по същото време зад телената ограда и под контрола на вишките деветнадесетте чуждестранни гости в курортния комплекс учат български език.С жестомимичен превод естествено.
А от билбордовете из курортния комплекс гледа строг човек, който сочи към надпис „ DJ Станчо – най-големият враг на Тутраканска селищна система“
