различно 04 март 2012 2012-03-04 2019-11-02 https://www.burgas-reporter.com/attachments/b7a89324d6bbfa8e9b84c16b4e41a0d8cf6ab73c/store/fit/600/400/d7dd4483ea95355421f9ccb8c23e130482f870ba8074c9598d591ed406ef/article_image

Burgas Reporter Ltd.

Неразбраните послания на Арабската пролет

 Какво причини „Арабската пролет”, която срина деспотичните режими в няколко арабски държави? Има ли опасност за България от въвличане в регионален военен конфликт? Какви са шансовете за страната ни да установи взаимоизгодни контакти с новите арабски демокрации? „Бургаски репортер” ви представя анализа на Зияд Ел Масри – председател на Българо-арабската асоциация.

Г-н Масри, как да тълкуваме събитията, революциите и обществените катаклизми, белязали „Арабската пролет”. Като резултат на външна намеса или на вътрешни процеси във всички тези държави?

Онова, което става сега в Арабския свят, не трябва да се разглежда като случващо се в момента, а да потърсим корените му назад във времето. Тези събития са резултат от натрупани проблеми в миналото. Дали ще ги наричаме революция, въстания или „арабска пролет”, те настъпиха заради трупане на много негативи през годините, през историята. Арабският свят беше „червеният бутон”, който беше натиснат силно и показа истинския проблем на целия свят. Вижте, това е проблем, който касае целия свят. Не става въпрос за петрол, за американска или друга намеса, която е предизвикала тези въстания. Няма нищо такова. Всичко се случи, защото народът поиска това да се случи. Има обяснение. Ако позволите, нека се върнем назад с около 120 години или малко повече във времето на Парижката комуна. Тогава народът е бил озверял от натискане, от данъци, от глад и вдигнал революция срещу управляващите и поискал промяна. По този начин е дадена нова посока, нов идеал на хората по света. В началото на 20 век такива процеси протичат в много страни, където управляват монархии.

Народите вече са разбрали, че могат да променят нещата. Стигаме до 1917 год., когато в Русия Октомврийската революция сваля императора и издига Ленин и комунистите на власт. Знаете, че след Първата световна война избухва световна икономическа криза, борсите и банките в САЩ рухват, предприятия фалират, има безработица и глад. Същото е и в Германия, която е загубила войната. Европа е обхваната от хаос. Някъде там в този период от време и двайсетина години след него са се наложили едновременно три идеала за обществен строй, три системи. Нека ги наречем „трима братя”.

Единият брат е капитализмът, вторият брат комунизмът, а третият е фашизмът. Фашистите са в Германия и Италия, комунистите в Русия, а капиталистите като пример за световна сила в САЩ. Проблемите между „тримата братя” водят до избухването на Втората световна война, но след нея „единият брат” умира или направо е убит, т.е фашизмът е унищожен.

Така останаха две сили, двамата братя, капитализъм и комунизъм. Само че в Европа вече много страни са поели по пътя на комунизма. Тук вече се връщаме отново към въпроса ви за събитията в арабските страни, защото точно тук е връзката. Арабският свят е малко капсулован заради религията, тя е много важна за хората в нея. Затова те не могат да приемат изцяло философията на комунизма, която отрича съществуването на Бог.

В същото време не могат да приемат на 100% и капитализма, защото в него пък липсва социалния елемент. И какво се получава практически. В арабските държави се установява един „микс”, една нова система с елементи от двете големи обществени системи. От комунизма са взаимствали вечността на управлението, т.е монархът или президентът да управлява цял живот, че и децата му след него. В същото време са оставили възможност на хората да развиват бизнес, т.е от капитализма са взели пазарните отношения. Затова можем да кажем, че арабите познават много добре двете системи на комунизма и на капитализма.

Всичко това продължава до 1990 год., когато „вторият брат” комунизмът умира поради старост, болест изтощение или пък може да е бил също убит от „първия брат”. И накрая остана капитализмът. Обаче и този „брат” вече беше в много напреднала възраст. Никой в Европа не обърна внимание на това, в бившите социалистически страни виждаха в комунизма най-лошото, а в системата на капитализма най-доброто. Мислеха си, че още са във времената около 1939 год. Никой не направи извод, че и той е остарял и изхабен. Спомнете си, че и тук в България заложихме на капитализма.

И арабите заложиха на единствения останал жив „брат”, мислеха, че той ще може да върви и да живее. Е, живя още двайсет години и стигнахме до 2008 год. Тогава и капитализмът умря. Фалираха банки, фалираха държави, рухнаха борсите в САЩ. Последният брат умря. Това е.

Най-голямото доказателство за смъртта му сме ние, тук в България. Ние не разбрахме, че той е на смъртно легло и на командно дишане и след двайсет години в тази система сме се лутали, доникъде не сме стигнали и сме натрупали само заеми. Преди двайсет години българинът беше само беден, а сега е беден, но с кредити. И така след смъртта на последния брат арабският свят вече загуби всичко. Тогава вече не остана база, върху която да се изгради управлението на държавите. Тогава вече хората поискаха алтернатива, промяна. Това няма нищо общо с американците. САЩ бяха най-изненадани от случващото се в арабските държави. Всъщност те бяха най-големият подръжник на тези тоталитарни режими в арабския свят под предлог, че рухването им ще доведе до терор или хаос. И американците, европейците...например да не забравяме, че Франция до последния момент помагаше на властта в Тунис, за да не падне и да бъде заменена от някакви агресивни измислени групировки. Ами замислете се дали е случайно това, че когато падна режимът на президента на Тунис, подаде оставка външният министър на Франция. Те му помагаха през цялото време. Така всички установиха, че е станала голяма грешка. Това не беше въстание само срещу един президент в арабска държава. Когато започнаха събитията в Египет, а тази държава беше най-големият съюзник на САЩ в арабския свят, американците бяха изненадани. Те поддържаха дълго време режима на Хосни Мубарак, но когато видяха, че това е волята на народа, подкрепиха народа. По същия начин беше и в Либия. Ами кой ли не ходи да му целува ръката на Кадафи.Американци, французи, англичани, италианци,  но после видяха, че волята на народа е друга. На целият свят му стана ясно, че трябва да търсим нещо ново.

„Арабската пролет” изпраща послание, дава червен сигнал, че светът е обзет от хаос, няма командване, няма действаща обществена, икономическа и политическа система.

Има ли опасност този хаос да роди някакъв нов обществен модел в арабския свят, който да не се харесва от никого. Авторитарен и деспотичен модел на управление...

Не, не, не. Това вече е отминало. Защо не погледнете и в Европа.Тук също има хаос. Вижте в Гърция, в Испания, в Португалия и Италия, в Исландия. Хаосът е и там. В арабския свят нещата може би се случват по-агресивно.защото там се намеси военната машина, за да потуши недоволството на хората. Вижте и пред Белия дом в САЩ има митинги и протести. Хаосът е навсякъде. Не е страшно кой ще управлява в арабските държави, а страшен е въпросът „Накъде отива светът”. Преди да почнем разговора ме питахте за Китай. Разберете, че системата на Китай не е добра. Това е държава, която се възползва от смъртта на комунизма и тежко болния капитализъм. Двайсет и две години те са на гърба на двете обществени системи и заеха тази ниша.Така завладяха цял свят и създадоха някакви „измислени” пазари, обаче тази система не е идеална , не е добра за хората. Там има икономика и пари, но хората също са бедни, мачкани, стъпквани, какви прави имат.Китайският модел изобщо не може да се приложи в Европа. Не става.

Трусовете вече обхващат други държави от арабския свят. В Сирия събитията просто ескалират. Смятате ли, че те могат да доведат до рухване на властта там?

В Сирия нещата са изключително сложни, защото това е държава, която се намира на много гореща точка.  Бих сравнил нещата там с голяма тежка врата, на която са паднали пантите. Знаете, че Сирия е най-големият съюзник на Иран. В същото време поддържа много групировки като Хизбула и други терористични организации. Същевременно 80% от населението са сунити, 10% са алеути, като към този етнос принадлежи и президентът Асад. Там има страх, че при една гражданска война Сирия ще трябмва да направи избор накъде да тръгне. В ислямския свят има две сили, които искат да доминират в арабския свят. Едната е Турция, която иска да е лидер на арабите със своя модел на светска държава. Другата сила е Иран, където основният етнос са шиити. В тяхната култура, традиции и начина им на живот агресията играе по-голяма роля. Сирия е по средата между тези две сили.

Сега турците помагат на бунтовниците с оръжие, с храна, с медикаменти. В същото време Иран помага на властта на президента Башар Ал Асад. И в един момент това може да доведе до нещо катастрофално, да не говорим за ниво на световен конфликт, но до голям регионален проблем, от който България не е никак далеч.. Виждате, че визитата в България на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън протече за няколко часа. Въобще не я интересуваха нито икономиката нито нищо друго. С нея в делегацията имаше най-много военни, за да правят някаква стратегия, ако нещо случайно се случи, защото България не е далеч от този конфликт. Реално между България и Сирия стои само Турция. Затова сирийският проблем е различен от случващото се в другите арабски държави. Надяваме се, че настоящият президент ще се махне по-бързо и нещата ще тръгнат по-спокойно...

Ако той се „махне”, ще има ли значение към коя сила в ислямския свят ще се ориентира бъдещото правителство на Сирия?

100% е сигурно, че ако Башар Ал Асад си отиде, държавата ще се ориентира към Турция, към европейски модел. Ако остане, това значи, че на 100% ориентацията отива към Иран. Тогава наистина Сирия ще стане една база, опасна за Европа

Младите хора са мнозинство в арабския свят. Те обвързани ли са много с религията или като своите връстници по цял свят искат свобода, възможности да пътуват и да учат навсякъде? Знаете за този стереотип – мюсюлмански братя, джихад, муджахидини, заплаха за християнския свят...

Нека разделим религията от традицията. Арабите държат много на традициите. Религията е нещо неразделно от техния свят, но религията никога не е била причина за агресия. Основната религия ислям никога не е искала агресия, нападения, дори обратното.Събитията от 11 септември 2001 год. в САЩ не са свързани с религията, а със сектите. А нима в християнството няма секти. В САЩ има такива, които са отделени, въоръжени са,  имат си лагери, стрелят и убиват. Секта, това не означава религия, това не означава ,че християните са настроени лошо срещу мюсюлманите. По същия начин е и при исляма. Няма страх от исляма. Той не е нещо, което може да уплаши хората. Могат да се плашат от това, че арабският свят е бил разрушават от такива секти много повече, отколкото европейските държави например. Младият арабин иска мир, спокойствие, демокрация. Иска да не го подтискат. Да може да влезе в интернет. Хората там искат свобода. Да може да отиде на джамия, но да може да отиде и на бар. В арабския свят има барове, дискотеки за младите хора.Те влизат в интернет, имат сайтове, хора са като всички останали. Разбира се, религията е нещо персонално. Вярващият човек е вярващ човек.

Ако мислите ,че всички араби са вярващи, мога да ви кажа, че грешите. В арабският свят има повече пияници и алкохолици отколкото дори при европейците, обаче това не означава, че в арабския свят има алкохолизъм. Във всяка държава има такива хора и арабите не са някакви извънземни. Те са хора, има лоши има и добри. Хубавото е това, че младите араби са позитивни и за тях няма разлика дали си чужденец или с друга религия. Най-голямото доказателство за това е, че в арабския свят има много християни араби. Векове те са там с техните църкви, с техните празници, няма проблеми. Европа не трябва да се страхува от исляма.Трябва да се разбере психиката на арабите. Те искат да има достойно отношение към тях. Европа трябва да покаже на арабите, че те са достойни хора, защото те искат свобода, демокрация и равенство. Близо 40 години определени режими са ги натискали, мачкали, унищожили са им самочувствието като хора. Те са бедни, а арабският свят е много богат. 5% живеят добре, а останалите живеят в мизерия.

Смятате ли, че събитията са необратими и младите араби вече няма да са съгласни да живеят в деспотични монархии, тоталитарни режими и ще искат демокрация. Смятате ли, че „арабската пролет” ще обхване всички държави от този регион?

Това е като при доминото, ще бутне всичко.”Арабската пролет” няма да спре до Сирия. Ще продължи и ще обхване Саудитска Арабия, Катар, Йордания, целия арабски свят. Въпрос на време е. А и нека не забряваме, че това е нещо много младо. Тези процеси тръгнаха през декември 2010 год., а управляващите режими от 40-50 години държат властта и управляваха с танкове и с оръдия и вертолети. Те рухнаха и младите хора няма да искат да влизат отново по затворите, да бъдат подтискани по такива нечовешки начини от такива режими. Връщане назад няма. Европа трябва да знае, че както помогна на източноевропейските държави, така трябва да мисли програми за арбаския свят, да му помогне, за да знаят там хората, че са граждани, че имат право на глас, че не са мишена, че отделният човек не може да бъде мачкан от най-малкия държавен служител, че има права, да смени конституциите, да знаят, че светът е отворен за всички без разлика, че всеки има право да има своя вяра и религия и когато Европа и САЩ разберат психиката на арабите и подадат ръка, ще спечелят  над 400 млн. души, нови пазари и нови приятели.

Какъв е шансът на България и българския бизнес в тази ситуация?

Ние не сме спряли като асоциация да изграждаме контакти с тези държави. Те имат интерес към България и я приемат добронамерено. Виждате, че наскоро отборът на ЦСКА беше поканен в Либия за футболни мачове, премиерът беше в Тунис. Арабите са настроени много позитивно към българите, защото имаме много общи черти и традиции.Все пак Балканите не са много далеч от арабите като манталитет и начин на мислене. Много години българи  работеха в Ирак, в Египет, в Мароко, в Тунис, в Либия, в много други държави. Това е шанс за България да използва тези контакти, да разчита на организации като нашата асоциация, за да не се губят възможности и да не се повтори ситуацията от 90-те години с руския пазар, който изгубихме. Надявам се, че хората тук ще мислят трезво и ще разглеждат арабските страни като един голям и богат пазар и да не повтаряме стари грешки. Готов съм с мои партньори да работим за създаване на контакти с арабския свят, да подготвяме посещения, делегации и изобщо шансовете на България в тази посока са много по-големи от тези на други европейски държави.

Преди време проведохте българо-арабски икономически форум. Ще има ли продължение?

Ние направихме този форум през ноември 2010 год, а „арабската пролет” започна през декември същата година. Нещата се забавиха. Ние обаче запазихме тези контакти и цялата идея. Поддържаме връзка с тези бизнесмени и те продължават да имат големи амбиции и проекти. През лятото отново ще проведем голям семинар, за който в България ще пристигнат много сериозни компании от Египет, от Тунис и от други дръжави. Те имат нужда от помощ, от партньорство с институции, с наши фирми, консултанти по много дейности и сфери. Надявам се отново да подадем ръка на арабския свят чрез български фирми от различни браншове. Така можем да върнем арабите у нас, те да идват и като туристи. Те са настроени много позитивно към България, те знаят ,че българите са гостоприемни хора. Изобщо ако успеем да развием тези връзки и двете страни ще са много щастливи, доволни и печеливши.      

различно ...


култура ...


ориентири ...