За жабите и за хората

О, какво вдъхновение идва, когато Пролетта изгуби шалчето си! Гларусите започват да обсъждат предбрачните си договори, зюмбюлчетата подават от земята делфинските си муцунки, а хорът на жабките става все по-многогласен! Не съм наясно с жизнения цикъл на жабите, но напролет много от тях се оказват щастливо настанени в хотелските басейни. А когато персоналът започне да чисти и отводнява в приготовления за лятото, всички са обречени

. Ето така един ден просто не издържах, взех една кофа и отидох да спасявам жабките, неистово квакащи в педята останала мътна вода на съседския басейн. Вървях, и освен мисълта как ще се наложи да очаровам пазачите, за да ме пуснат на спасителна акция, си спомних поредната жабешка случка отпреди години. Тогава, след един от летните порои, няколко хотела се напълниха със жаби, защото дъждовната им канализация е свързана (незаконно) с блатото. От всички канали излизаха жабки, а шашардисаният персонал ги събираше с лопати. Заради решетките на каналите, или заради специфичния период, всички жабунчета бяха малки и от един калибър. Колкото палец. Смешни малчугани

.Напълних една кофа от тях, качих се на колелото и отидох да ги пусна. При блатото , понеже нямах джобове или торбичка, завих едно жабоче в ръкава на ризата си, за да го покажа на племенника ми - беше малък и не беше виждал жабка, пуснах останалите, и потеглих. Когато се прибрах, установих, че съм изгубила малкото жабче. Стана ми съвестно, че сигурно съм му причинила болка и страдание - може да е паднало по пътя, да го е прегазила кола... 

На другия ден обаче, баба ми ухилена до ушите - така както само ние двете се екзалтираме от случки с гадинки, ми заразказва как дядо станал да си сготви нещо и из кухнята заподскачало жабче. С много кикот и баба се включила в ловенето, изнесли го навън в градината и го пуснали... Ура! Бях забравила, че един от докараните до неосъзнатост навици, ми беше да проверявам какво има за ядене при баба. Често даже отварях и затварях хладилника ей така, без дори да поглеждам - от рутина. Тогава съм изгубила и жабчето... Но в акцията със съседския басейн нямах късмет. Вече го бяха разчистили до дъно, дори не попитах какво са направили с жабките. 

Обичам ги. Много!Целувала съм жабок! Беше ми приятел! Едни комшии бяхя пропищяли от него, че им квакал под прозореца, търсеха го да го трепят, аз отидох, намерих го, взех го под моя прозорец, но докато го носех, той ме погледна толкова възмутено и каза едно сърдито квак с половин уста, че нямаше как да не го целуна, преди да го пусна в двора си. Беше смешен, обикнах го! Дълго беше наоколо и ме развеселяваше. Както и да е...

 И преди да се разроптаете, да знаете, че жабулките са полезни - ядат комарите и всичките му там вредители, дето носят зарази на скъпоценния ни живот. Велики са, велики! До скоро!

Автор: Найс Вентура