Хубаво е човек да помрънка над клавиатурата. Някак тонизиращо е. С един мрън два заека. Един път заявяваш гражданска позиция и втори път печелиш аплодисменти от широките народни маси. Е, ако мрънкането е насочено недайси Боже срещу силните на деня, верните им интернет преторианци ще те връхлетят за секунди и ще те напопържат здраво.
Хубаво нещо е мрънкането. Всъщност дълбоко в себе си знаеш, че един мрън няма да промени нищо, ама що да не. Включваш се и ти в хоровото мрънкане като някаква групова терапия.
Снощи из Бургас видях товасняг се сипе. Въпрос на избор е да кажа, че е красиво или да мрънна, че държавата, общината, почистващите фирми или всякакви други обичйни заподозрени си чоплят носа и не правят нищо.
Винаги е въпрос на избор. Сещам се за един мой много добър приятел. Веднъж си говорехме за Истанбул и той...при условие че никога не е ходил в този приказен град, каза. Махни го тоя Истанбул, бе. Там е мръсно и мирише.
И на него това му казах. Ти избираш. Да се възхитиш на красотата и мистиката на древния Константинопол или да се опулиш към замърсените части от улиците, вместо да вдъхнеш източните аромати от лехите с лалета или от гостилниците и тесните улички, да сбърчиш нос и да измрънкаш...ъъъ, тоя с одърпаното сако не се е къпал. Ако искате мрънкайте, но Истанбул за мен е красив.Само че тази история е за Бургас.
На мен гледките из нощния Бургас ми се сториха...ами красиви.красиво. Но утрото е по-мъдро от вечерта.
Сняг, затрупани коли и непочистени вътрешни улици. Прекрасни условия за поредната зимна олимпиада по мрънкане. Мрън, мрън, мрън.
Снегът беше затрупал и пространството пред нашия вход. Мрън...мрън...мрън. преспи И тогава вместо клавиатура взех една лопатка...Малка такава. Ето я. Само с един клавиш, символично казано. най-банална лопата И я развъртях.
Е, не много хубава, но просто това ми е единствената метална лопата и толкова можах. Като казвам това, се сетих, че трима души цигани с дълги лопати си предложиха услугите да изринат снега срещу заплащане. Рискувам да ме определите като свидлив или враг на предприемчивостта на малцинствата, но им отказах учтиво. Оправих се сам.
После се хвърлих в прегръдките на синята зона и откопах моята семейна лимузина от преспите. Докато чистех автомобила и пространството около него циганите пак се появиха и ми предложиха отново помощта си срещу скромно заплащане. Пак ги разочаровах и те вече окончателно ме категоризираха като дърт циция. Изчистих си колата без излишен шум.
Междувременно два три автомобила, които кръжаха в търсене на място за паркиране из квартала, спряха и шофьорите ме изгледаха с неприкрит копнеж и въпрос дали няма да тръгна, за да паркират те на изчистеното място, ама тц...изчистих си автомобила, изчистих пред него, за да мога да потегля, ако се наложи, заключих го и си тръгнах потен и някак щастлив. синя зона и бели преспи Мда...накрая ми направи впечатление, че единственото чисто място в синята зона, за която между другото чинно съм си платил годишната такса, е около моя автомобил, ама хайде сега да не разваляме доброто впечатление с мрънкане.
И какво разбрах ли?
Ами, онова, което и без това знам. Една обикновена лопата винаги върши повече работа срещу преспите, отколкото пет клавиатури.
Десет, двайсет или трийсет минути в чистене на сняг по някакъв чуден начин пречат на човек да мрънка.
И накрая...има моменти в които е чиста загуба на време да викаш Неволята, Бойко Борисов, държавата, общината, чичо Кмет или който и да е. Просто грабваш лопатата и изриваш ненужното. Всъщност когато човек вземе лопата в свои ръце, тогава той може сам да изрине и изхвърли всичко или да вкарва онова , което реши, в личния си списък с ненужни неща. Може и да помрънка, защото вече има основание.
И едно малко мрънкане от мен. Не е зле стопанинът на синята зона да я почисти, за да има претенции да иска пари за нея.
P.S Изобщо не давам себе си като добър пример. Гарантирам ви, че въртенето на лопатата е къде къде по-изморително и тъпо от един МРЪН
