Замисляме ли се понякога, че паяците са абсолютни наши братя в ежедневието?
Домашните например, тези от ъглите, са професионални хроникьори на малките ни житейски битки и победи над времето.
Има поверие, според което не е на хубаво да се убиват паяци. Едната ми баба, която инаше беше строго религиозна, но не особена любителка на животни и гадинки, казваше така: " Не трябва да се убиват паяци. Пускаш ги в една кофа с вода и те сами ще се удавят." Олеле! Абе бабо, бе - нали е писано "Не убивай", не "Не убивай себеподобни", а по възможност - "изобщо не убивай".
Когато бях малка, като почти всяко дете, се заседявах в тоалетната - пеех си песнички, измислях приказки и дълго разговарях с паяците от ъглите. А те ме слушаха. Страхотни приятели и психоаналитици! Не ви ли се е случвало да излезете в слънчев ден и под носа ви да проблесне паяжинка, тръгнала от молекула в небето, обиколила целия свят и закрепила се на върха на тревичка?
Ами, шедьовърните полски паяжини, натежали от сутрешна роса - не е ли това едно от най-красивите неща на света? Не разбирам, защо трябва да се ужасяваме и да разчистваме с метла домашните паяжини заедно с паяците. Аз например винаги отделям секунда да уловя паяка, да го пусна навън и после да разчистя паяжината. Ако се налага. Като цяло обичам да имам поне едно ъгълче с паяче. Кара ме да се усмихвам, ако реша да понаблюдавам ужким статичния му живот. Веднъж работих като чистачка в една луксозна кооперация. Домоуправителят, изнервен от честото ми притичване навън, за да пусна паяче, се опита да ми измъкне поредното от ръката. Изтървах го и то хукна, а домоуправителят се спусна да го плесне и размаже. Аз обаче бях бърза - грабнах паячето отново, извиках "Напускам!" и излязохме. На свобода. Към един свят, който не убива току така. Това не мога да простя.
Преди доста години, заживяхме в обща квартира двама млади и влюбени. Студенти. Съседите отгоре правеха ремонт и през нашата дупка за комин една сутрин изпълзя разкошна тарантула. Подозирах, че е питомна и са я изпуснали. Помолих съквартиранта си да не закача паяка, само да намеря буркан, в който да го прибера. Чудесен експонат за терариум, ако съседите не си го познаят. Докато се лутах, съквартирантът ми свали пантофа си и уби разкошното същество. Изтичах, щом чух плясъчния звук и видях само как крачетата му потрепват сгърчени в смъртта. Това категорично разби сърцето ми. Твърдо смятам, че ако твърдиш, че обичаш някой, ще се постараеш да уважаваш нещата, които той обича. Нали в крайна сметка се влюбваме сърце в сърце? А всяко сърце съдържа много, много много красота и живот. Хора, които не осъзнават това, задължително ги отстранявам от своя свят и продължавам напред.
Така че, не убивайте паяци - носи нещастие. За нечие сърце. Паяците са страхотни виртуози по създаване на красота и са интересни приятели. Толкоз от мен. До скоро!
Автор: Найс Вентура
Коментари
