Православният свят празнува днес – 6 януари, Богоявление (Йордановден). Денят се свързва с Кръщението на Иисус Христос в река Йордан и е един от най-големите църковни празници. Счита се още за ден на светлината и просвещението.
На този ден е прието християнското семейство да направи водосвет и в своя дом за здраве и успех през годината. На 5, 6 и 7 януари свещеницие посещават къщите и поръсват със светена вода стаите.
По традиция на 6 януари, след службата в храма, празнично шествие се отправя до някоя река, море, язовир, където свещеникът хръвля Светия Кръст във водата. Смели мъже (а понякога и жени) се хвърлят, за да го извадят. Този, който достигне първи до него, е поръсван със светена вода, като се вярва, че ще е много здрав и щастлив през цялата година.
След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. Тогава се обновява светената вода в храмовете и всеки си взема за вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година и се използва в тежки моменти или ако някой легне болен. Болни ходят да се къпят на мястото, където е бил хвърлен кръста, с вярата, че ще оздравеят.
На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст.
С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки.
Някъде е прието още рано сутринта на Богоявление стопанинът на къщата да изнесе домашната икона до реката или на чешмата и да я „измие”. Ритуалът се прави, за да бяло житото. След това той носи вода и в дома, за да се измият всички членове на семейството.
Празничните обреди започват още на 5 януари, когато свещеникът „Кръщава вода”, като пуска кръст в нея. Именно с тази осветена вода и с китка босилек в нея той обикаля домовете и ръси за здраве. От своя страна домакините пускат монети в менчето с водата и даряват свещеника.
В някои краища на страната със свещеника ходят деца, които се наричат „котки” и носят даровете.
Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна. След вечерята се чупях орехи, като се гадае за бъдещето. Свещта от вечерята се пази и когато през годината има гръмотевици се пали за предпазване от гръм.
