Без да знаем и да усещаме. Има и ние съществуваме в Друга Реалност.
Това знание за другото, по-съвършено възприятиена познатата ни реалност, сива и монотонна,научаваме от Древните книги, които не ни се разкриват сами.
Не притежаваме необходимата висота, от която да ги погледнем!Има начин да „пораснем“.
С пробудено желание за поглед над нивото ни и стремеж „да видим“ от висота с по- широк обхват на погледа.
Досещате се вече! Когато ни се иска да полетим!
И то се случва! Срещаме се със своя Учител!
Призван да е Учител за съответното поколение, в което живее и се чувства отговорен да даде посланието, което носи в себе си, за да напредва то в своето развитие.
Както родителят е загрижен за развитието на създаденото следващо поколение.
Как става това?
Ами, четем ,което е оставил след себе си.
Сътвореното е обобщен резултат на един изминал живот и придобитото в него познание.
То дава и напътствията за дните, в които живеем.
Нужно е да прозрем и да се доверим. Да почувстваме източника на знанието за нас по пътя ни напред. А, може би, за пътя ни нагоре!
Автор: Емилия Наумова
Коментари
