Истории с таралежи, които не бодат

- Край! Братчед, край! Никога повече няма да ти се връзвам на акъла! Таралежи! Край!

Така ругаеше братовчед ми и ръчкаше с пръчка в една цепнатина под таблото на колата. Почти чисто новата му първа кола! Фолксваген голф! Бял!

- Сега като умре тука и се размирише, ще те удуша!

Нищо не можех да отговоря, защото се заеквах от смях. Намерихме таралеж в града и след кратко, ама горещо молене, братчеда се съгласи да го отнесем в гората. Сега стояхме в колата, паркирана на чудна поляна, а нощта една такава величествена и магическа, с огромни звезди, дето можеш да ги докоснеш и с носа си!

Обаче още по пътя таралежът Худини скочи от скута ми и се завря под таблото. Изобщо не разбрах как успя.

- Бълхарник! Не стига че ни напълни с бълхи, ами... Край, брачед, край! Чуваш ли - край!

Ама много е смешен тоз човек като е ядосан. Горкият. Само преди няколко дни го накарах да сваля от дърво една трагично застояла се котка. Лицето му беше изподрано и целият беше опикан, защото раздруса последния клон, за да падне котката и тя пътьом мина през главата му. А пък преди още по-няколко дни му се наложи да пере тапицерията на колата и да слага ароматизатори, понеже от сърце го помолих да качим един клошар на стоп. Май прекалих...

Най-накрая кората под таблото се пооткърти, а аз грабнах таралежа и изкочих на поляната. Сипах прясно мляко в импровизирана паница, само че той не се заинтересува, ами отпраши в тъмного. Беше му писнало да го спасяват.

Край, братчед! Край!

Таралеж 2:

Моето куче Берта много се караше с комшийската каракачанка. Какво толкова я деляха тази ограда, не можех да разбера. Явно всяка пазеше своята страна. Една вечер, връщайки се от разходка с двете си кучета, разбирай - във всяка ръка повод, до контейнера видях таралежче. Можеше да го сгази кола и какво ли не. Наведох се и го взех. В този момент кучето на съседите, явно избягало, се затича към нас! Аааа, не! Със заети ръце и таралеж под мишница изобщо няма да става търкал сега!   Сигурно доста категорично и силно съм изкрещяла това, щом общо трите кучета подвиха опашки и кротко завървяха напред. Нямах време да се чудя на чудото. Когато се прибрах, сложих на таралежа паница с вода, малко кайма и едно парче ябълка, и го пуснах да щъка наоколо с мисълта утре да го занеса в гората. Загасих тока и си легнах. Кой знае след колко време се събудих от страшна тупурдия. Кучетата ми се бяха качили на леглото и стреснато се взираха в тъмного да разберат що за чудовище тропа по ламината и раздрусва алуминиевите щори. Бях забравила, че таралежите са нощни животни! Оставих го да вилнее. Осъмнахме някак си, а на сутринта - както един милион костенурки и други таралежи, които съм спасявала, го сложих в раницата и потеглих. Таралежите не бодат. Те са много мили и нежни същества с меки коремчета и умни носове. Този изкара късмет. Дано да е щастлив.

Найс Вентура