СивоКос гледаше и колкото повече гледаше, толкова повече не вярваше на очите си. Всъщност това с невярването си беше направо чиста поза, защото се виждаше повече от ясно, че личният му автомобил беше масирано нацвъкан от кварталните гларуси. Може би някой натуралист би използвал като алтернатива думата осран, но така или иначе ставаше въпрос за същото.
СивоКос изпъшка страдалчески. За трети път през седмицата отвратителните гларуси бяха извършили атентат срещу автомобила му. Причината за непрестанните им атаки срещу тъмносиньото му „Рено Клио Символ” беше обвеяна в мистика, но със сигурност беше нещо, което караше дори и най-страдащия от запек гларус да се превръща в летящ самосвал и гневно да изсипва килограми фъшкии по тавана или стъклата на автомобила. Бърз поглед върху превозното средство показваше, че то отчяно се нуждае от автомивка.
СивоКос гнусливо потрепери, пък после направи бърза оценка на ситуацията. До момента беше инвестирал 24 лв. на два пъти за услугата „цялостно измиване” в близката автомивка и предстоеше да изръси нови 12 лв. Сумата вече набъбваше в неприятна прогресия, но не това беше проблемът, а съвсем друго. Нямаше никаква гаранция, че от измиването ще има смисъл, защото гларусите буквално полудяваха, щом видеха чистия автомобил и го осираха безмилостно. А в момента той си стоеше паркиран и върху по-голямата част от повърхността му кротко отлежаваше зелено кафяво бяло... гуано.
СивоКос вече почти безпогрешно можеше да познае какво са закусвали или обядвали осквернителите на личното му моторно превозно средство. Беше чувал ,че в древността имало мъдреци, които предсказвали бъдещето по вътрешностите на птици, но вероятно само той можеше да разчита знаците на съдбата по...ясно по какво. Мисълта, че се налагаше заради едно измиване отново да прекоси целия град като някаква демонстрация на мобилна тоалетна за птици, го ужаси. Още помнеше как преди две седмици един служител на КАТ със силна гражданска позиция го спря на едно кръстовище и приятелски го посъветва да си измиел колата, за да не сеела зарази из квартала. Такъв срам не беше брал от юношеските си години ,когато съотборниците му го заключиха гол в коридора след тренировката по футбол и секунди по-късно по същия коридор мина цял лекоатлетически отбор момичета. Е, тогава той успя някак да си закрие предницата с някаква плетена шапка, а задницата опря до стената, но за разлика от тялото му автомобилът му се виждаше от всички страни.
Взе решение. Този път щеше да се справи сам, а не да обикаля из града и да предизвиква гнусливи изражения сред съгражданите си. Този път щеше да измие собственоръчно колата си. Пък и щеше да спести пари. Прибра се у дома и каза още от вратата на своята съпруга Миньон „Скъпоценност, ще позакъснеем с половин час за мола, защото колата е осрана и трябва да я измия” Всъщност докато съпругът и съзерцаваше насраното си возило, Миньон беше успяла да забърше праха по пода и мебелите из четиристайния апартамент, беше оправила всичките четири легла, пренаредила три гардероба с дрехи, беше полирала дървените мебели, беше изпрала и простряла две перални с дрехи, беше поставила пържолите с гъби във фурната и предвкусваше удоволствието от един освежителен шопинг из търговските центрове, ето защо остана крайно недоволна, когато чу, че заради някакви летящи лайномети, ще се забавят.
-Ами, пък избери едно място за паркиране като хората и ти. Все под гларусите я спираш тази кола – смъмри тя своя половин и отиде в спалнята да се гримира и бързо да избере подходящ тоалет за разходката.
СивоКос напълни от чешмата две десетлитрови бутилки от минерална вода и поради липсата на кобилица ги хвана с ръце и запъпли с тях към автомобила си. МПС-то беше паркирано на около половин километър по права линия от входа на блока му, защото местата за паркиране поначало бяха кът. Доближи се до колата, грабна две четки с къс и дълъг косъм, добави към тях две стъргалки за лед, обля с вода предницата, пък започна да стърже и рине...хм...лайна.
Двайсет минути и двайсет литра вода по-късно беше успял да почисти...донякъде...предния капак. Останалата площ от колата си беше все така гъсто покрита с...не се правете на гнусливи, знаете с какво.
Затова беше принуден да преплита нозе и да направи няколко курса до дома си, за да пъпли като мравка от чешмата в къщи до колата и обратно. Стърга гларусово гуано, полива с вода, чисти с четка, пак полива и така, докато неусетно измина един час. Накрая колата беше измита и изглеждаше почти като модел от корицата на списание „Всичко за автомивката”. По нея нямаше нито един милиметър, който да свидетелства за дрисливата натура на кварталните гларуси. Точно беше тръгнал триумфално към вкъщи и по мобилния телефон му звънна Миньон със заръката да вземе олио. Е, в сравнение с риненето на птиче ако това си беше направо поносимо, така че отиде в кварталния магазин. Докато стоеше край щанда с олио усети, че хората около него го гледат озадачено, а някои направо спират на крачки от него и се връщат обратно. На касата всичко му се изясни. Продавачът Дългоръст ухилено го попита „Нещо колата си чистил, а?” и се разтресе от смях- С него и опашката от клиенти съкварталци. СивоКос се изчерви страховито. Беше погледнал към маратонките си и установи, че те са покрити с дебел слой гуано, а миризмата от тях е внушителна. Изнесе се с олиото почти на бегом. Прибра се, запокити маратонките в един стар леген с вода и прах за пране, хвърли дрехите в коша за боклук, пък после в банята се три и сапунисва почти до припадък.
Час по-късно след като се облече, парфюмира и освежи, най-сетне отвори лявата врата на излъскането до блясък „Рено” и покани с кавалерски жест Миньон, която седна грациозно. Разходката в мола мина прекрасно. Паркира колата на около 800 метра по права линия от входа на блока и...Там беше установил, че гларусите не прелитат. На другата сутрин просто от чисто любопитство, а не заради друго, отиде да огледа колата. Беше очаквал всичко друго ,но не и онова, което видя. За „Добре не си дошъл” някой от живеещите в разположения до паркинга блок със силно развито чувство за собственост върху обществените паркоместа беше запокитил от горните етажи торба с макарони с шунка върху автомобила. В резултат на чудовищното си ускорение по време на полета, обемистият пакет беше издълбал след приземяването си огромна вдлъбнатина кратер в тавана на автомобила. СивоКос само изпъшка и усети как му причернява пред очите. Позвъни на Миньон, за да я осведоми за поредната битова драма и когато тя почти през плач го порица, че е крайно време да намери място, където паркира нормално, той изведнъж се разхили.
Хили се, хили се, пък накрая и рече Е, какво пък, поне колата не е осрана.
автор: Красимир Калудов
още от историите на СивоКос можете да четете ТУК
Коментари
СивоКос изпъшка страдалчески. За трети път през седмицата отвратителните гларуси бяха извършили атентат срещу автомобила му. Причината за непрестанните им атаки срещу тъмносиньото му „Рено Клио Символ” беше обвеяна в мистика, но със сигурност беше нещо, което караше дори и най-страдащия от запек гларус да се превръща в летящ самосвал и гневно да изсипва килограми фъшкии по тавана или стъклата на автомобила. Бърз поглед върху превозното средство показваше, че то отчяно се нуждае от автомивка.
СивоКос гнусливо потрепери, пък после направи бърза оценка на ситуацията. До момента беше инвестирал 24 лв. на два пъти за услугата „цялостно измиване” в близката автомивка и предстоеше да изръси нови 12 лв. Сумата вече набъбваше в неприятна прогресия, но не това беше проблемът, а съвсем друго. Нямаше никаква гаранция, че от измиването ще има смисъл, защото гларусите буквално полудяваха, щом видеха чистия автомобил и го осираха безмилостно. А в момента той си стоеше паркиран и върху по-голямата част от повърхността му кротко отлежаваше зелено кафяво бяло... гуано.
СивоКос вече почти безпогрешно можеше да познае какво са закусвали или обядвали осквернителите на личното му моторно превозно средство. Беше чувал ,че в древността имало мъдреци, които предсказвали бъдещето по вътрешностите на птици, но вероятно само той можеше да разчита знаците на съдбата по...ясно по какво. Мисълта, че се налагаше заради едно измиване отново да прекоси целия град като някаква демонстрация на мобилна тоалетна за птици, го ужаси. Още помнеше как преди две седмици един служител на КАТ със силна гражданска позиция го спря на едно кръстовище и приятелски го посъветва да си измиел колата, за да не сеела зарази из квартала. Такъв срам не беше брал от юношеските си години ,когато съотборниците му го заключиха гол в коридора след тренировката по футбол и секунди по-късно по същия коридор мина цял лекоатлетически отбор момичета. Е, тогава той успя някак да си закрие предницата с някаква плетена шапка, а задницата опря до стената, но за разлика от тялото му автомобилът му се виждаше от всички страни.
Взе решение. Този път щеше да се справи сам, а не да обикаля из града и да предизвиква гнусливи изражения сред съгражданите си. Този път щеше да измие собственоръчно колата си. Пък и щеше да спести пари. Прибра се у дома и каза още от вратата на своята съпруга Миньон „Скъпоценност, ще позакъснеем с половин час за мола, защото колата е осрана и трябва да я измия” Всъщност докато съпругът и съзерцаваше насраното си возило, Миньон беше успяла да забърше праха по пода и мебелите из четиристайния апартамент, беше оправила всичките четири легла, пренаредила три гардероба с дрехи, беше полирала дървените мебели, беше изпрала и простряла две перални с дрехи, беше поставила пържолите с гъби във фурната и предвкусваше удоволствието от един освежителен шопинг из търговските центрове, ето защо остана крайно недоволна, когато чу, че заради някакви летящи лайномети, ще се забавят.
-Ами, пък избери едно място за паркиране като хората и ти. Все под гларусите я спираш тази кола – смъмри тя своя половин и отиде в спалнята да се гримира и бързо да избере подходящ тоалет за разходката.
СивоКос напълни от чешмата две десетлитрови бутилки от минерална вода и поради липсата на кобилица ги хвана с ръце и запъпли с тях към автомобила си. МПС-то беше паркирано на около половин километър по права линия от входа на блока му, защото местата за паркиране поначало бяха кът. Доближи се до колата, грабна две четки с къс и дълъг косъм, добави към тях две стъргалки за лед, обля с вода предницата, пък започна да стърже и рине...хм...лайна.
Двайсет минути и двайсет литра вода по-късно беше успял да почисти...донякъде...предния капак. Останалата площ от колата си беше все така гъсто покрита с...не се правете на гнусливи, знаете с какво.
Затова беше принуден да преплита нозе и да направи няколко курса до дома си, за да пъпли като мравка от чешмата в къщи до колата и обратно. Стърга гларусово гуано, полива с вода, чисти с четка, пак полива и така, докато неусетно измина един час. Накрая колата беше измита и изглеждаше почти като модел от корицата на списание „Всичко за автомивката”. По нея нямаше нито един милиметър, който да свидетелства за дрисливата натура на кварталните гларуси. Точно беше тръгнал триумфално към вкъщи и по мобилния телефон му звънна Миньон със заръката да вземе олио. Е, в сравнение с риненето на птиче ако това си беше направо поносимо, така че отиде в кварталния магазин. Докато стоеше край щанда с олио усети, че хората около него го гледат озадачено, а някои направо спират на крачки от него и се връщат обратно. На касата всичко му се изясни. Продавачът Дългоръст ухилено го попита „Нещо колата си чистил, а?” и се разтресе от смях- С него и опашката от клиенти съкварталци. СивоКос се изчерви страховито. Беше погледнал към маратонките си и установи, че те са покрити с дебел слой гуано, а миризмата от тях е внушителна. Изнесе се с олиото почти на бегом. Прибра се, запокити маратонките в един стар леген с вода и прах за пране, хвърли дрехите в коша за боклук, пък после в банята се три и сапунисва почти до припадък.
Час по-късно след като се облече, парфюмира и освежи, най-сетне отвори лявата врата на излъскането до блясък „Рено” и покани с кавалерски жест Миньон, която седна грациозно. Разходката в мола мина прекрасно. Паркира колата на около 800 метра по права линия от входа на блока и...Там беше установил, че гларусите не прелитат. На другата сутрин просто от чисто любопитство, а не заради друго, отиде да огледа колата. Беше очаквал всичко друго ,но не и онова, което видя. За „Добре не си дошъл” някой от живеещите в разположения до паркинга блок със силно развито чувство за собственост върху обществените паркоместа беше запокитил от горните етажи торба с макарони с шунка върху автомобила. В резултат на чудовищното си ускорение по време на полета, обемистият пакет беше издълбал след приземяването си огромна вдлъбнатина кратер в тавана на автомобила. СивоКос само изпъшка и усети как му причернява пред очите. Позвъни на Миньон, за да я осведоми за поредната битова драма и когато тя почти през плач го порица, че е крайно време да намери място, където паркира нормално, той изведнъж се разхили.
Хили се, хили се, пък накрая и рече Е, какво пък, поне колата не е осрана.
автор: Красимир Калудов
още от историите на СивоКос можете да четете ТУК
