различно 20 дек. 2015 2015-12-20 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.comhttps://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBdk5XIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--a1ca05ef44531890ebd7fd1ae730bb46019154f7/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_23087.jpg

Burgas Reporter Ltd.

СивоКос и прането

 СивоКос, шестнайсетте програми и осемте бутона не се разбраха. Идеята нямаше нищо общо с кризата на средната възраст. СивоКос просто искаше да докаже, че МОЖЕ. Предния ден беше прочел една особено вдъхновяваща статия за някакъв еднокрак маратонец и реши да даде неопровержими доказателства на себе си и на целия свят, че може да изпере съвсем сам. Пък и защо не. След като 300 храбри спартанци са могли да изперат, туй де, да се бият срещу стотици хиляди персийци, защо той СивоКос да не може да изпере два анцуга, две фланелки, едно вълнено поло, два чифта чорапи и шорти два броя. Петият чорап откъде се взе, мамка му!!! 

СивоКос награби купчината мокри и миризливи дрехи и ги запокити в равнодушно разтворената паст на пералнята. Центрофугата погълна всичко на една хапка. Като врял и кипял в живота той знаеше, че не всичко, което лети, се пере, туй де... се яде. Затова през последните дни гледаше тайно от жена си всички телевизионни реклами за прах за пране и щастливите изражения на лицата на перящите домакини в клиповете някак му даваха увереност, че прането не е чак толкова сложно деяние. Първо дръпна нещо като чекмедже от пералнята, което приличаше на чекмедже, но всъщност беше кой знае какво, после разтвори шкафа с перилните препарати и ...се опули, защото срещу него се появиха няколко разноцветни пластмасови бутилки с имена на латиница и картонени кутии с прах. Имената им пак бяха на латиница.

 СивоКос  усети, че леко му притъмня пред очите. Енергично  вчеса с пръсти силно разрошените си гъсти вежди и пак му просветна. Погледът му обходи отново пластмасовите бутилки, които дори направо си бяха туби и картонените кутии, но колкото повече ги гледаше, толкова повече не знаеше коя да избере. Беше чувал отнякъде, че ако не улучи правилния прах за пране с ДРЕХИТЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ НЕЩО. В смисъл нещо нежелано. Вярно е, че бяха спортни екипи, при това потни и миризливи, ама не вървеше да повреди любимите шорти  и фланелка на сина си с погрешен избор СивоКос погледна пак отчаяно към праха за пране. Незнайно защо се сети, че дори в библейските текстове се споменаваше нещо за превръщането на всичко в прах, но дори и там нямаши никакви точни сведения за употребата на прах за пране. На всичкото отгоре в издърпаното от пералнята чекмедже, което приличаше на чекмедже, но всъщност беше кой знае какво, имаше цели три отделения, а в кое какво трябваше да се изсипе, СивоКос нямаше ни най –малка представа. Няма как извика с треперещ глас за помощ жена си Миньон. 

Миньон пристигна светкавично и ококори красивите си зелени очи, когато съзря мъжа си и пералнята в нелогична близост. 
Какво правиш тук – попита Миньон. 
Ами, опитвам се да пера – измънка СивоКос. 
Ти???!!!??? – възкликна Миньон. 
Хмъмх..да, аз. – изпъшка силно смутен той. –Такова...кой прах за пране да избера? 

Миньон изпъшка и протегна ръка, взе някаква бутилка, която всъщност си беше същинска туба. Напълни една капачка, изля я в едно от отделението на издърпаното нещо, което приличаше на чекмедже , но всъщност беше кой знае какво, после взе друга туба , отсипа една четвърт капачка от нея и изля съдържанието и в друго отделение и затвори чекмеджето, което приличаше...затвори го и толкоз. 

А, сега избери програмата за 40 градуса и бягай да се къпеш, че стоиш в този коридор от часове – даде кратки инструкции Миньон и изчезна някъде из апартамента. 

СивоКос остана сам в коридора. Гол, с хавлия увита около кръста си. Вторачи се в палеца на десния си крак, от чийто нокът стърчеше черно пухче, вероятно останало от чорапа. После се фокусира върху пералнята. Със същия успех можеже да се фокусира и върху бордното табло на космически кораб. Пред очите му се появиха в близък план някакъв кръг с цифри около себе си, странни и неясни символи, още цифри, скали и бутони осем броя. СивоКос потрепери. В интерес на истината не стоеше в коридора точно от часове, ама наистина вече беше изминало бая време от онзи момент, когато запокити вонящата купчина дрехи в центрофугата. Посегна с пръст към един бутон, натисна го и ..върху дисплея...стига, бе...пералнята имаше и дисплей...се появиха поредица от цифри. Сигурно имаше някаква логическа свързаност  между цифрите, но СивоКос не я разгада. Натисна друг бутон от всички осем и цифрите се смениха, после завъртя онзи кръг с разни числа, изписани около него и ...дисплеят пощуря. 

СивоКос усети, че пак му причернява пред очите. Този път не беше заради рошавите му вежди. Може пък и да беше вдигнал кръвно, а и му стана студено тъй да стои в тоз пуст коридор пред тази пуста пералня. Освен това беше чувал отнякъде, че ако не се избере правилната програма от всичките шестнайсет,С ДРЕХИТЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ НЕЩО. В смисъл нещо нежелано. Положението вече беше направо неудържимо. Срам не срам с треперещ глас и потреперващи рамене, студено си беше вече, пак извика жена си Миньон. Миньон се появи светкавично и сърдито попита... 

Какво става тук? Какво висиш в този коридор? Нали ти казах, да избереш програмата за 40 градуса и да пуснеш най-сетне това пране да се пере!!! 
Ами, не разбрах как да наглася програмата – измънка запасания с кърпа на кръста полугол мъж. 
Мъже!!! За нищо не ставате – процеди Миньон. Ето, лесно е. С програматора  избираш програмата за памук, ето изписва ти 140 мин, ама ти с този бутон ги намаляваш до 55 мин, айде добре, нека да са 140, защото тия дрехи са ужасно вмирисани и имат нужда от повечевреме, нагласяш на 40 градуса и натискаш старт и переш...разбра ли? 

Ъъъ, мисля, че не – виновно изхъмка СивоКос, който усети лек световъртеж от изобилната информация и пълноводни инструкции. На всичкото отгоре символът за памук приличаше на всичко останало, но не и на памук или поне на памучен чорап. 

Уффф, айде отивай да се къпеш, че направо вмириса коридора на чорапи и потни анцузи – извика ядосано Миньон и прогони с жест своя пред бога и пред хората съпруг. 
Той  омърлушено се насочи към банята, където се изкъпа САМ. Поне това можеше. Дори гърба си сапунисваше сам, но това изобщо не променяше факта, че се провали. Сякаш чу в ушите си гласовете на стотици хиляди перси, които презрително крещяха „Той не може да пере” Час по-късно издебна жена си и се обади на своя приятел БезКос. 
Ало, ти переш ли??? – го попита тихо и съзаклятнически. 
Ти да не си луд, бе??? Прането е изцяло женски спорт, стой далеч от него – нареди му БезКос. 
Тъй си е. Никога повече няма да опитвам – въздъхна СивоКос и в кошмарните му видения се появиха триста храбри спартанци, върху които се изсипваха стотици хиляди непрани чорапи.

 автор: Красимир Калудов    
Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...