Велко отчаяно изпъшка. Не си представяше, че това е възможно да се случи, но ето че най-големите му страхове се сбъдваха.
Потта се стичаше по лицето му и буквално заливаше очите му, ръцете му го боляха, а вратът му вече се схващаше. Буквално преплиташе нозе в сложни стъпки напред и назад, а уж трябваше да е лесно. Да не говорим, че се чувстваше като пълен малоумник, докато вървеше и подръпваше разните му там джаджи на устройството.
А всичко започна така многообещаващо. Велко беше обезкуражаващо трайно безработен учител по латински език. Беше пуснал на всевъзможни места обявата си „Частни уроци по латински. Професионална подготовка. Цени изгодни”
В такива tempora с такива спорни mores обаче търсенето на педагози по латински език беше нищожно. За цялата година имаше една запитване отнякакво тату студио, откъдето го помолиха дискретно да им препоръча няколко сочни псувни на езика на Цицерон. Велко отказа и се почувства смазващо унизен.
Затова когато видя обявата „Търси се навигатор, хроникьор и архивист на спомени. Почасово. Отлично заплащане” , изобщо не се поколеба и се обади.
Наеха го. Вярно беше. Работата беше почасова. Демек часове наред обикаляше и навигираше с това супермодерно устройство в ръцете си. Хроникираше, както се казваше и архивираше, както му казваха за идните поколения всяка стъпка на красавицата Ванеса . Ванеса в парка и Велко в парка. Ванеса във фитнеса и Велко във фитнеса. Ванеса във ваната, а Велко отвън пред банята, но в някакъв смисъл вътре в нея. Е, това беше доста трудно заради естеството на работата, но някакси се справяше.
Честно казано квалифицираният учител по латински доста се измъчваше. Налагаше се в движение да се преквалифицира и то без да губи време. На два пъти повреди техниката, счупи три улични лампи, два прозореца и поне в началото на новия му трудов ангажимент архивите му бяха доста размазани, но Ванеса му прощаваше с усмивка.
Истината беше, че за нея Велко беше една от многобройните и придобивки, с които можеше да се хвали пред приятелския си кръг по време на срещите в джелатерия „Долче Россо Неро”, пиано бар „Дъ Бест” или в суши бар „Сун Дзъ”. Нито една от приятелките и не можеше да се похвали с притежанието на личен хроникьор и архивист. Това си беше нейна идея, на Ванеса, а нейният спонсор Вълчан с прякор Мокрото плащаше безропотно. Завиждаха и страшно много.
Днес Велко архивираше в силно пресечена местност. Стълби, елеватори, магазини на две нива и съблекални... Буквално се съсипа от умора. Беше почти невъзможно да се справи и се боеше,че ще се издъни жестоко. Така и направи. докато се зачете пътьом в някакъв сгрешен надпис на латински върху витрината на един бутик, се препъна някакъв кабел, изтърва джойстика, а навигираният от него дрон, който нон стоп правеше видео заснемане на стъпките на Ванеса се вряза с пикиращ полет въру сергия за петифури и пасти. Точно там младата красавица избираше някакво десертче за своя любим Мокрото.
Дронът внезапно се приземи тежко. Пасти, сладки, продавачка и клиенти се разлетяха на всички страни. Една от засегнатите ...хм...страни се оказа новата рокля на Ванеса. А беше си я купила в брой, извън сезона на намаленията, от бутик на „Долче и Габана” в Милано.
Гранд дамата бясна се доближи до Велко и истерично размаха ексетншъните си, после запърха с изкуствените си мигли и му изкрещя:
-Уволнен си, некадърник такъв. Един дрон не може да управлява, а уж латински знаел. Опропасти ми роклята. Изчезни от очите ми, нещастник!!!
И като каза така, бързо се отдалечи от мястото на велковия позор, а приятелките и започнаха да кудкудякат оживено. Велко остави смутено джойстика до омазания с шоколад и крем дрон и си тръгна с наведени рамене.
Току що беше загубил така щастливо намерената си работа на оператор и навигатор на дрон, с който архивираше спомените на красавицата Ванеса, които пък тя качваше прилежно в социалните мрежи, където я лайкваха, следваха, споделяха или съзерцаваха 236760 потребители.
Десетина метра по-нанатък го осени идеята.
Двайсет метра по-нататък в главата му се появи пълният текст...на новата обява за работа.
„Оператор и навигатор на дрон търси работа. Може и почасово”
автор: Красимир Калудов
Коментари
