През миналия век френски лидер на трезвеността д-р Пол-Морис Легрен, посещава Бургас

В наши дни, характерни с необуздана жажда, особено у младите хора, към „суперудоволствия“, към алкохолни концентрати, наркомании и деформирана еротика, а наред с това  и разгул на насилието, ВЪЗДЪРЖАНИЕТО КАТО ПРИНЦИП НА ОБЩЕСТВЕНО ПОВЕДЕНИЕ става повелителна обществена необходимост.

Искам да ви върна в далечната 1929 год., когато тези пагубни пристрастия са се ширили и тогава, но обществото е противодействало с организации, борещи се против тези пороци. Световноизвестният  лидер на трезвеността д-р Легрен, прави обиколка на Въздържателните дружества в България и посещава Бургас. Две снимки на местният фотограф Александър Цветинцов, запечатват събитието за поколенията, а пресата отбелязва гостуването на французина. Бележките, които Легрен е оставил, дават картина на времето. 

През м. ноември 1929 год. в България пристига френският лидерна трезвеността и ръководител на Международния темплиерски орден на добрите храмовници (I.O.G.T.) в Париж, Пол - Морис Легрен / 20.03.1860- 19.05.1939/. Той  е основател на първата популярна организация за борба с алкохола във Франция и водещ експерт в лечението на алкохолици. Години наред е главен лекар на Психиатрична болница в департамент Сена край Париж. От близо изследва до какви психически разстройства и лудост довежда алкохола и как генетично изражда поколенията. За него идването в България е най-интересната мисия в живота му. Три седмици той пътува из страната. Среща се с членовете на българските въздържателни дружества. През цялото време д-л Легрен е придружаван от д-р Харалампи Нейчев. Но да се спра и на неговата личност. Възпитаник на Петербургската Военно-медицинска академия. Професионалният му път  е свързан с обществената и профилактична медицина, хигиената и социалната политика. Изявен общественик, основател и председател на „Дружеството за борба с алкохолизма”, извършил апостолска дейност за основаване на дружества по трезвеност в цялата страна. Обаятелен лектор по здравно – хигиенни проблеми и здравословен начин на живот. Пропагандатор е на туризма и се нарежда до Алеко Константинов по принос в развитието на туристическото дело у нас. Редактор е на сп. „Обществено здраве”, „Борба с алкохолизма”, в. „Трезвеност”, „Нов човек”, детският в. „Трезвeниче” с притурки за публикуване на детски творби.

В пътуването си из България, д-р Легрен вижда мизерията в която е потопена страната ни след националната катастрофа  и последвалия Ньойски договор. Но се среща и с умни и интелигентни българи, които с интерес слушат неговите лекции. Пропътувал стотици километри в зимни условия, посрещнат навред с цветя и внимание, забравя за своите 69 години. Изнася 30 лекции на които са присъствали над 20 000 българи, 300 лекари, хиляди млади хора, студенти, работници, военни. Именно в този кратък отрязък от време французина открива една нова България. Тръгвайки от София посещава Пловдив, Ямбол, Сливен  и достига до Бургас. 

Интересно е да надникнем в бележките, които той си е водил и веднага след завръщането си във Франция ги отпечатва на 1 януари 1930 год.  в сп. “ Есор”, орган на Главната Френско- Белгийска ложа на(I.O.G.T.) Париж. Две години по-късно, през 1932 год. статията му е преведена  и отпечатана в България, в сп. “ Борба с алкохолизма”, кн. 5-6 под надслов “ У нашите братя българи”.

Две снимки направени  в Бургас от фотографа Александър Цветинцов, са запечатали този исторически момент, за който д-р Легрен пише с възхищение:

“Каква тълпа на гарата! Има 400 големи и малки. Дори един католически пансион е намерил за добре да изпрати една част малки въздържатели, които се смесват с другите. Фотографи се катерят по вагона. Букети пристигат от всички страни. Цветята нямат религия, те не са нито православни, нито римокатолици. Двете ложи “ Идеал” и “ Фар на трезвеността” са тук. Бургас е важен център на Ордена. В него членуват 300 члена. Един лекар  / д-р Атанас Недев / го ръководи. Бургас се  опустошава от малария. Постоянна ужасна мизерия. Навред виждам къщи на бежанци, на които бедната България е подала ръка.Още една голяма манифестация тече против тежките и непосилни репарации. Тя взима военен характер, вижда се че не са по вкуса на народа. Той дефилира с безразличие пред един малък паметник съставен от щикове и военни оръжия. Стрелби с картечници, но тази пукотевица не поражда никакъв възторг. Мир иска човечеството. Тази малка военна демонстрация беше единствената неблагозвучна нота в моето пътуване.Бургаската публика е извънредно ревностна на трите конференции изнесени за 24 часа. Този народ не се уморява да учи. Сцената е украсена със знаците на Ордена, от двете страни големи фотографии на Форел, Бунге и др. Посещението приключва с интимна вечеря с музика.”

В своите лекции, които изнася пред гражданството, Легрен споделя пагубното въздействие на пристрастяването към алкохола, тютюна и дрогата : „Една токсико­мания е едно нечувано усложнение в живота на един народ. Тя се равнява на едно отслабване на човешкия капитал под четворен вид: умствен, нравствен, физически и стопански. От обща гледна точка токсиендемията е една от най-печалните страници в историята на робството. И глупаво е да си мислим, че човек би могъл да схване свободата с цигара в уста, с чаша или сприн­цовка в ръка. Робството е двойно! За тровещия се и за околните му: първият понася робията, която си е наложил, другите я понасят, защото са им я наложили.”

Пътят на д-р Легрен и д-р Харалампи Нейчев продължава по маршрут Ст. Загора, В. Търново, Варна, Русе, Лом и завършва отново в София.В края на своите бележки авторът обобщава:“ Очарователни спомени ми създадоха, които ще останат свидетели на една хубава страница на моя живот на пропагандист. Моите домакини не искаха да ме пуснат да си тръгна без няколко капки от това прелестно розово масло, което наистина е символа на българската душа. Когато един народ притежава такава сладостна индустрия, да изтегля душата на царицата на цветята- розата, този народ може да претендира да бъде с всичката си простота царят на народите!”

автор: Соня Кехлибарева