Хензел и... Домофон

Всичко започна в деня, когато незнаен пратеник на злите сили изтръгна посред нощите принадлежащия на вход „Е” Домофон и остави цялата етажна собственост без връзка с долната земя. 

След този вандалски акт човеците идваха пред заключената врата, блъскаха по нея, после свиреха, викаха или звъняха по мобилните си телефони, докато най-после някой идваше и им отключваше. Такива събития или ивенти, както казват по-отраканите продавачки в магазините „втора употреба”, обикновено се случваха с външните посетители, ама с живеещите във входа  ставаха къде къде по-страшни неща. 

Всъщност тази история е точно за това, за едни страшни неща, които се случиха с...но нека пак се върнем към покушението върху Домофон.

Един от пристрастените към психотрилърите и криминалните сериали съсед важно поклати сивокосата си грива и изрази предположението ,че устройството е било изтръгнато, за да бъдат принудени членовете на етажната собственост да оставят входната врата широко отворена и през нея да нахлуят злите сили и да направят серия от квартирни кражби или проникване с взлом в апартаментите на хората. Тезата му предизвика леко напрежение сред съседите във вход „Е”

Ами, ако е наистина така – помислиха си те уплашено.

Друг, врял и кипял в междусъседските отношения гражданин, обаче разтърси всички с прозрението, че изкъртването на Домофон е станало заради ревност.

Тъй като всички, на които панелната версия на Шерлок Холмс  сподели хипотезата си, се облещваха недоумяващо, той им разясни, че вижда нещата по следния начин. 

Някой влюбен е дошъл, позвънил е на любимата си по Домофон, ама тя не му отворила и той гневно е разбил ...Домофон, сякаш той...демек Домофон му е бил виновен, че любимата му не му е обърнала внимание.

Ами, ако наистина е така и в нашия вход „Е” има коравосърдечна жена- помислиха си уплашено съседите.

Когато сивокосият привърженик на теориите на крадливата конспирация  внесе уточнението, че и в съседния вход са разбили по същия начин звънчевата система, панелният Шерлок му отвърна дедуктивно „Ами , там също има влюбени и там някой е позвънил на любимата си и тя не му е  отговорипа и прас, счупил е и техния Домофон” и се закиска като стар акордеон.

Съседите съвсем се уплашиха.

На третия ден пластмасовото тяло на Домофон беше открито от бдителен съсед в близкия храсталак. Домоуправителят извика майстор, той свърза Домофон с висящите безжизнено жици до вратата на вход „Е” и ....системата почти проработи. Почти, защото всеки от долната земя можеше вече да звънне, но никой по етажите не го чуваше. После стана обратното, а накрая Домофон замлъкна изцяло като монах от ордена на трапистите, който току що е обявил ,че се обрича на безмълвие до пенсионирането си.

И докато сега ви разказвахме за Домофон, в историята вече е време да се появи и Хензел.

Хензел беше висок тийнейджър ,който живееше в интернет. По документи живееше някъде по етажите на вход „Е”, но практически живееше пред, под, над и зад компютъра си. Понякога напускаше за кратко местообитанието си, разположено  между стола, бюрото и монитора, за да мине набързо през банята, тоалетната или кухнята.

Дори и не беше разбрал, че Домофон е бил разбит. Е, предстоеше му да разбере.

Точно когато Хензел се радваше на безоблачните си дни в интернет и участваше дейно в някаква мултиплейър спартакиада, до бюрото му се изправи майка му, скръсти ръце и му заповяда строго

„Отиди да купиш два хляба”

Хензел просъска, изсумтя, изруга и възнегодува едновременно, остърга си ушите със слушалките и със смръщено лице взе два гроша и тръгна към хлебарницата. Чу нещо, че родителите му щяли да ходят на плаж, стори му се, че чу и нещо за някакъв ключ, но...вече тичаше по стълбите.

Само да не ме баннат, докато взема тоя противен хляб – мислеше си Хензел и препускаше към магазина. Взе два самуна, плати с двата гроша и хукна обратно към вход „Е”.

Там се усети, че...усети се, че няма ключ...нямаше и телефон, нямаше и ...всъщност имаше Домофон, но той не работеше, така че по-скоро и него го нямаше. Хензел разбра това, когато натисна Домофон, но нищо не се чу. Ни звън ни мрън. Нищо. 

Извика срамежливо, но никой нагоре по етажите не чу виковете му от долната земя. 

И тъй ....остана си пред заключения вход „Е” сам, без ключ, без телефон,  без връзка с родителите си, които явно бяха заминали на плаж.

Хензел известно време викаше, крещеше и свиреше с уста, но проумя, че соловото му изпълнение няма да привлече никаква публика. Затова взе решение. Ще отиде при баба си, която живееше през девет земи в десетата или през два жилищни комплекса в третия. Само че трябваше да отиде без автобус, защото нямаше пари, за да плати. Беше изхарчил двата гроша за хлябовете.

И тъй нарамил двата самуна, тръгна през панелната гора към бабиния си дом и скърцаше със зъби.

По същото време някъде високо по етажите на вход „Е” майка му и баща му се чудеха къде е изчезнал първородният им син Хензел.

Бяха минали вече над 30 мин, а дори най-мудният или разсеян приказен герой щеше да се е върнал за това време. Е, Хензел го нямаше.

Майката и бащата поглеждаха ту от едната страна на дома си, ту от другата, но синът им го нямаше. И колкото повече поглеждаха ,толкова повече го нямаше и те разбраха, че той беше изчезнал.

Слязоха долу, погледнаха мрачно към Домофон, който мълчеше и не звънеше, пообиколиха наоколо, но пак нищо. Синът им беше просто се стопил в нищото. 

Тогава майката и бащата решиха да отидат при майката на майката, демек при бабата на Хензел. Първо обаче и се обадиха  по телефона и я питаха дали Хензел случайно не е отишъл при нея, ама тя отвърна, че никакъв Хензел не се е вясвал и после тревожно на свой ред ги попита „Къде  е детето”

Ами, нямаше го и тревогата  обзе двама родители и една баба през девет земи в десетата и още една баба, която беше майка на бащата на Хензел и съответно негова баба, защото те се обадиха и на нея със същия въпрос „Случайно Хензел да е дошъл при тебе? Отиде за хляб преди 40 минути и го няма” И втората баба извика тревожно „Къде е детето”

И майката и бащата се качиха на семейната лимузина и със свирене на гуми тръгнаха през панелната гора да търсят сина си от баба на баба, от урва на урва и от век на век ...

По същото време....

.... Хензел пъплеше уморен и изтощен, без ключ, без пари и без телефон. Вече близо час скиташе  през панелната гора. Също като в лошите приказки, разказани от бездарен разказвач, торбата на единия самун се скъса и по краката му започнаха да се сипят филии. През няколко крачки зад гърба му се стелеха филии. Направо се спъваше във филии.

Хензел се почувства също толкова зле, колкото Хензел от приказката за „Хензел и Гретел”. Само че по информация на братята Грим онзи пускал трошици след себе си, пък той цели филии. А как тежаха тия противни самуни.

Ето на, единият съвсем се разсипа по земята. 

По същото време....

Майка му и баща му на загубилия се син стигнаха до дома на баба му, която беше майка на майка му и тъща на баща му. И бяха уплашени. Вече повече от час нямаха ни вест ни кост ни хляб за Хензел. Тревожеха се.

В този момент Хензел изникна зад ъгъла. Беше извървял цялото огромно разстояние от мълчаливия Домофон пред вход „Е” до дома на баба си и се оказа, че е направил това едновременно с родителите си ,които незнайно защо и за негова огромна изненада още щом го видяха, му се развикаха и той им се развика, че никога повече няма да купува хляб и че сигурно са го баннали в мултиплейър играта, която е напуснал заради тъпия им хляб, но на своъ ред те го нахокаха, че е ужасно разсеян и че не е чул ,че Домофон не работи от четири дни и не си е взел нито ключ нито телефон нито е видял ,че семейният автомобил стои пред вход „Е” и няма как да са отишли на плаж и изобщо защо е решил да скита пеш с тия два хляба, които всъщност защо по дяволите не са два, а само един и му казаха ,че за нищо не могат да го накарат да помогне и после се появи баба му, която беше майка на майка му и тъща на баща му и жена на дядо му и тя го нахока, че всички са се разтревожили и се разплака, а сестра му се развика ,че някакво пони изчезнало и  Хензел се чувстваше все по-нелепо и тъпо, но и някак успокоен. Вече не беше сам. Семейството му беше около него.

Накрая всички се събраха около трапезата в дома на баба му и доядоха втория хляб. 

автор: Красимир Калудов