култура 11 ноем. 2012 2012-11-11 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.comhttps://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBdWRXIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--d280eb0d81257880a26c2d84d2d52fa8e792037e/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_5244.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Елизабет Ефтимова - красота, талант и прекрасна музика

Запознайте се с Елизабет Илчева Ефтимова. Първото, което ще видите е, че тя е истинска красавица. Само не бързайте с изводите, защото дванайсетокласничката от НУМСИ „Панчо Владигеров” Бургас е нещо много повече от повърхностна хубавица, която от сутрин до вечер разглежда модни списания, чурулика по телефона или обсъжда българския хай-лайф. Елизабет е една от най-талантливите ученички в бургаското музикално училище и се е посветила на музиката. Свири от шестгодишна и смята да прави това през целия си живот. Последната и изява пред публика беше по време на възпоменателния концерт, с който Атлантическият клуб и организацията на българските евреи „Шалом” почетоха паметта на жертвите от атентата на 18 юли на летище Бургас. Елизабет накара публиката, между която израелският посланик и турският генерален консул да замлъкнат, хипнотизирани от огромния и талант. Минути след бестящото си изпълнение, които накара всички присъстващи бурно да я аплодират, Елизабет скромно си тръгна от залата. Почти всеки се запита кое е това момиче. Помислих си, че единственият начин да разбера това е като питам самата нея. И го направих, като ми е настина трудно да преценя кой от нас двамата беше по-смутен. Тя заради любопитството ми или аз заради видимото от километри мое невежество и непознаване на класическата музика. Оказа се, че Елизабет е започнала да свири на цигулка от шестгодишна. Когато ми каза, че това и харесва и вярва, че ще има успехи точно в тази област, за момент пожелах да я видят и чуят колкото се може повече малки, големи и още по-големи хора, за да почувстват и усетят какъв плам гори в нея. Талантливото момиче сподели, че се занимава с камерна музика. Добави към това квартетите, участието си в едно или друго трио, призна, че харесва и оркестровото свирене. Аз само кимах. Всъщност какво ли изобщо можех да кажа в този момент. Само стоях и слушах безмълвно. Май ни в клин ни в ръкав попитах „А какво друго” и в следващия момент си помислих, че въпросът ми е безпределно абсурден. Интересното е това ,че получих отговор. Елизабет определи соловото свирене като много висока топка, не само за нея, а изобщо за музикантите, но добави, че това не е нещо непостижимо. И кой знае колко странно съм изглеждал, когато я запитах дали със своите предпочитания към музиката не изглежда странно и необичайно за повечето си връстници...поне за онези от тях, които имат анцуг за официални случаи и анцуг за всекидневието или за онези, които поставят на предни места в класацията си мускулите и силиконът, но не и знанията. А младата музикантка ми отговори кратко, че всеки има право да харесва онова, което го прави щастлив. Само че щастието има много проявления. Сигурно ще ви е интересно да разберете, че за да бъде щастлива от музиката, която обича, Елизабет свири и се упражнява по четири часа на ден със своята цигулка. Една малка подробност. Това тя прави извън учебно време. Дори не посмях да попитам има ли свободно време, дали убива времето, както се казва и дали си пилее времето. Само като я чуете и като я видите, ще ви стане ясно, че това момиче от Бургас знае цената на всяка свободна минута и използва всеки един совободен момент, за да се развива, да научава нещо ново и да се самоусъвършенства. Поне така ми каза, че няма област, в която човек да не може да се усъвършенства. След кратко колебание обаче отрони полупризнание, че упраженията и концертите понякога са ...изтощителни. Хм, сигурно към изтощителните неща вече е прибавила и интервютата и разговорите с нахални репортери. За да я накарам да изпита поне малко удоволствие от разговора, естествено не колкото мен, я попитах за любимия и автор. О, свещена простота...трябваше да кажа композитор, но какво да се очаква от човек, който не прави разлика между цигулка и виола, а върху най-тънката струна на сърцето му пише футбол. Но Елизабет ми прости и отговори на любопитството ми. Харесвала Моцарт, Бах и Менделсон.. И в следващия момент я сепнах с нов безумен въпрос. Дали би препоръчала на своите връстници да се занимават с камерна музика. Не, не би препоръчала на всяка цена да се занимават с онова, с което се занимава тя. Нека се вслушват в своите желания и в сърцето си, за да правят онова, което искат. Усетих, че вече прекалявам, затова за финал я попитах какво ще прави след завършването си. Отговорът и беше кратък. Консерватория, предполагам в чужбина. Изрекох на глас онова, което и вие бихте казали. Значи ще се посветите изцяло на музиката? Да...- отговори ми Елизабет, която със сигурност ще превземе световните сцени с воля, с упоритост, с отдаване, с вяра в онова, което прави, с усъвършенстване, с много талант и разбира се с красотата си. Успех Елизабет, ти и всички млади и способни българи като тебе, заслужавате да успеете.          
Коментари

култура ...


региони ...


различно ...