различно 22 окт. 2020 2020-10-22 2020-11-09 https://www.burgas-reporter.comhttps://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBcnhzIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--e9eaee13409c172aedf683b423be9b3090069192/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/IMG-bd9450438f76916c26b19905f56ff936-V.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Докато църковната камбана на Заберново бие, странджанското село ще е живо

Днес ще ви разкажа една история от Странджа. За силата на вярата, за семейната чест, за непресъхващата обич към родното място и за почитта към родовата памет. За уважението към предците, за морала и честността,  за благородството на щедри дарители от различни поколения, които просто са искали да оставят нещо от себе си в наследство на онези, които ще ги заменят на тази земя.

Това всъщност е история, чиито страници се пишат вече над триста години чрез  делата и жестовете на хората, свързани със странджанското село Заберново.

Днес ще ви разкажа за братовчедите Жеко Евтимов и Иван Иванов. Също и за една църква и за една камбанария.

Жеко изгражда сгради от нищото, а Иван прави всичко възможно старите сгради да не изчезнат в нищото, т.е реставрира ги.

Братовчедите са приели за свой дълг и мисия на живота си да опазят непокътната църквата и камбанарията в родното си село Заберново.

Защото с цялото си сърце и душа вярват в това, че докато църковната камбана оглася Странджа с чистия си звън, тук ще има живот. И ще има българи. И Заберново ще е живо.

Сигурно ще се запитате с какво пък толкова са ценни и важни тази църква и нейната камбанария.

Долу горе и аз това попитах Иван, с когото ни се пресякоха пътищата.

Той ми призна, че църквата означава много за него, не само защото някога е бил покръстен  и е приел християнската вяра пред олтара и.

Какво вече ви казах, Иван Иванов е реставратор / собственик е на фирмата ЕКОАРТ/ и като такъв не крие възхищението си пред старите български майстори, изградили православния храм.

Разказа ми, че църквата „Свети Лука“ в Заберново е всъщност най-старата „вкопана“ православна църква в Сливенска митрополия.

„Вкопана“ ще рече, че е съградена според изискванията на султанската власт, които повеляват височината на един християнски храм  да не надхвърля височината на мюсюлманин, яхнал кон.

Затова когато жителите на Заберново получили разрешение да съградят своя църква, те я вкопали на около метър вътре в земята. Иззидали храма от камък и го нарекли „Свети Лука“

Така в деня на светеца през месец октомври на далечната 1715 год. църквата отворила вратите си за вярващите. Според хрониките денят бил четвъртък.

От тогава и до днес всяка година около деня на Свети Лука хората от Заберново честват не само светеца, но и своята християнска обител. Винаги в четвъртък на 17 октомври или в първия четвъртък след 17 октомври.

Неусетно изминали около стотина години. И с църквата се случило нещо. Но тук в нейната история се намесва друга история. Кажи речи, световна.

През 1821 год. гърците се вдигат на въстание срещу турския султан и в каузата им са въвлечени постепенно всички Велики сили.

Така се стига до 1828 год., когато  започва Руско-турска война и бойните части на генерал Ханс Карл Фридрих Антон фон Дибич, познат у нас като Дибич Забалкански, минават Дунав и буквално помитат турските войски, нанасят им тежки поражения и стигат чак до Одрин. През 1829 год. е подписан Одринския мирен договор, който узаконява новото Кралство Гърция. Малко по-късно руснаците се изтеглят от земите населени с българи.

Тези глобални процеси имат своето отражение върху малкото странджанско селце.

Докато по време на войната в Заберново бил разквартируван руски военен отряд, един от офицерите видял, че абсидата на местната църква и покривът  са увредени. Освен офицер явно той бил и добър строител. Днес никой не помни името му, но колективната памет съхранява стореното от него.

Затова заедно с войниците си ремонтирал каменния зид и храмът „Свети Лука“ бил заздравен. За това свидетелстват специални знаци, между които и Георгиевският кръст, изсечени върху допълнително поставени камъни по стените.

Иван казва, че техниката на зидане, която използвал руският офицер, е необичайна. Подобна у нас има само в Бачковския манастир, т.е тухлите се редят на рибена кост и между тях се слага камък бигор. В градежите из Странджа този камък се ползва при изработването на комини, но не и за зидове и стени.

Някъде тогава, кажи речи сто години след построяването на църквата „Свети Лука“ , към нея било открито и килийно училище.

Странна закономерност има в Заберново. В селото през сто години местните хора правят нещо на това свято място със свои сили – споделя днешният майстор  Иван Иванов.

И разказът му ни отвежда към 1926 год., за да видим заедно какво е направил войводата на Заберновската смъртна чета Петър Горов.

Неустрашимият жител от Заберново участвал преди това в Преображенското въстание , след разгрома му от турските войски избягал в пределите на България, установил се в Бургас и там чиракувал като строител.

Когато Освобождението достигнало до родното му Заберново, се върнал в селото и със спечелените си от строителството пари през 1926 год. издигнал  десетметрова камбанария.

Десетметрова кула, плетеница от ломен камък и дърво, която се извисила над вкопаната църква „Свети Лука“

Нарочно я съградил толкова висока, за да покаже колко е силна вярата на местните хора и да стане ясно на всички, че българите са свободни хора.

Всички останали църкви в Странджа имат камбанарии, които са част от самите храмове, но кулата в Заберново е наистина единствена по рода си. Защото е встрани от църквата и е много висока.

Славният войвода Петър Горов поръчал със своите съселяни нова, голяма камбана в софийска леярна. Когато я поставил на върха на камбанарията и я ударили, звънът и се чул из всички съседни села наоколо. А старата камбана  от първите дни на храма благородно подарили на съседното село Калово.

И годините отново се заизнизали една след друга.

Заради дъждовете, ветровете и снеговете, заради природните стихии или заради нещо друго камбанарията до малката вкопана църква се наклонила силно на една страна.

Местните хора изобщо не се радвали, че имат нещо като реплика на наклонената кула в Пиза. Напротив, те очаквали със страх деня, когато камбаната на храма им ще замлъкне завинаги, защото камбанарията ще рухне.

Тогава един българин от Заберново,  Жеко Ефтимов, дал обет, че ако успее да завърши някаква много важна сделка от своя строителен бизнес, ще даде средства за възстановяване на кулата.

С божията благословия сделката му се случила. Дошло време да изпълни обета си. И при кой мислите, че отишъл. При братовчед си Иван, онзи мъж от Заберново, които се бил посветил на това да опазва създаденото от старите български строители. Да го пази и връща към живот.

Така двамата, строителят Жеко и реставраторът Иван обединили силите си за възстановяването на камбанарията. С дарени пари и с труд. Сливенският владика Йоаникий дал благословията си и всичко вече било в ръцете на доброволците.

Иван и майсторите от „ЕКОАРТ“ стабилизирали кулата, отстранили две от прогнилите колони, заради които камбанарията се килнала, пък започнали да реставрират постройката, както се казва камък по камък, сантиметър по сантиметър.

Свалили стария купол заедно с камбаната, поставили специален  стабилизиращ пояс  и изградили практически нов купол, носен от запазени стари и чисто нови колони.

И камбанарията грейнала. Извисила тънката си снага отново край тристагодишната църква.

На 17 октомври делото на братовчедите Жеко и Иван се увенчало с успех.

Тогава с помощта на голям кран камбаната се върнала отново на мястото си. На върха на камбанарията, под новия купол.

Църквата и камбанарията зачакали първия четвъртък след 17 октомври.

За да могат жителите на Заберново и техните потомци, роднини и приятели да дойдат, да се прекръстят и да чуят отново звъна на камбаната.

На 22 октомври старата камбана отново огласи  с чистия си звън Странджа и извести на света, че  Заберново е живо.

Защото местните хора все още вярват от сърце и душа, че щом църквата и камбанарията им са здрави, щом камбаната бие, значи селото им е пълно с живот.

А вкопаната църква „Свети Лука“ и днес не е мръднала вече повече от 300 години след съграждането си. Защото не само вярата на хората от Заберново я държат, а и това, че те винаги намират начин как да се погрижат за своя храм.

Днес тя посреща вярващите в автентичния си вид.

Между тях са братовчедите Жеко Евтимов и Иван Иванов.

Двама мъже от Заберново, които обичат родното си място.

Но не само те.

„Веднъж си говорех с Нанка, жената, която се грижи за църквата – разказва Иван. - Казах и, че трябва да преместим от притвора долапа, в който се събират парите от свещите, в предверието, защото е грехота да се върти търговия пред олтара. Опитах се да преместя долапа, той не мръдва. Отворих го и вътре видяхме два чувала и една торба. Ама, тежат, тежат. Нанка казва „Църковни работи са туй, никой не ги пипа“  Отвързахме торбата, вътре пълна с монети. С пари от 1947 год. до наши дни. Вече за нищо не стават, ама никой не ги е докоснал. Хората са ги дарявали с години на храма и никой никога не ги е докоснал. Опазили са ги“

Днес тези пари нямат никаква стойност, дори за старо желязо не стават, но всъщност са символ на огромния морал на честните жители на Заберново, които и в най-трудните времена дори не са си и помислили, че могат да „пипнат“ даренията.

И още едно малко чудо. В някакъв момент оригиналният дървен кръст на храма изчезва. А какво е църква без кръст.

Тогава Иван при едно свое пътуване до Гърция закупил голям, хубав кръст от един манастир и го донесъл в храма „Свети Лука“.

И докато пак си приказвал един ден с всеотдайната уредничка кака Нанка, че отзад…зад абсидата, зад иконостаса има някакви вехтории и трябва да се поразтреби, побутнал с крак някаква стара дървения. Тя задрала по пода и той вдигнал парчето дърво. Пред погледа му се показал старинният оригинален кръст. В четирите му краища стоели ликовете на Йоан, Марко, Лука и Матей, т.е на създателите на четирите евангелия от Новия завет.

И Иван реставрирал кръста, пък го поставили с любов в църквата.

Хората са опазили всичко и това те задължава, да пазиш, да съхраняваш, да оставиш нещо за онези след теб– смята Иван. Затова той и негови съмишленици от селото се грижат  безкористно за църквата и и камбанарията в Заберново.

А историята трупа страница след страница. И току виж след  още стотина години някои други българи от Заберново ще направят още нещо около църквата и камбанарията.
Защото сигурно и те ще вярват като предците си, че докато камбаната от камбанарията оглася със своя звън Странджа, докато църквата е здрава, селото ще е живо.

Е, това беше историята за старата вкопана църква „Свети Лука“, за нейната камбанария и за двамата братовчеди Жеко и Иван, в чиито сърца Заберново заема много голямо място.

Двама българи и техните съмишленици, достойни българи, които искат да оставят нещо след себе си.

Чуйте и вие камбаната.

На 22 октомври, повече от триста години след изграждането на храма, тя бие, за да възвести тържеството на вярата и на честта.

И нека свети Лука закриля Заберново и неговите хора нине, присно и во веки веков.

Амин.

автор: Красимир Калудов

Още една история за сторено добро можете да прочетете ТУК

Ако такива истории са ви интересни, помогнете ни да ви разкажем още от тях

Подкрепете ни със сума от:
Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...