култура 02 ноем. 2019 2019-11-02 2019-11-02 https://www.burgas-reporter.com/attachments/65800bff9aef223fa6a59b163274c15d1a8f6276/store/fit/600/400/5d9b418447eca9542e8dca190c0f59bf99596b6d03f105bad022aca4f30c/article_image

Burgas Reporter Ltd.

Георги Султанов: Бюджетът за култура в България е колкото за 10 км магистрала

Оперният певец Георги Султанов е един от основателите на Център за музикални и сценични изкуства „Артем“ в Бургас. Със свои приятели се опитват да създават култура и да формират културни нагласи в града. Георги е имал и продължава да има ангажименти на световни сцени, затова със самочувствие анализира отношението на министерството на културата към културата в България. Нещо повече, той смята че става въпрос за изключително рестриктивна политика, която няма да доведе до нищо положително. Ето защо.

В какво се състоят рестрикциите от страна на Министерството на културата към културата?

Това се започна, откакто настоящата власт пое управлението и реши да изкара културата на пазарен принцип. В България очевидно това е единствената тяхна представа. Образованието е на пазарен принцип, здравеопазването е на пазарен принцип, културата. Остава само да пусната и армията на пазара.

Означава ли това, че културата се разглежда като бизнес?

Всяко нещо е бизнес. Бизнесът е работа, ако трябва да превеждаме точно. Просто се опитват да въртят търговия, която не отговаря на продукта, който се предлага. Докато ако има физически продукт, който може да бъде остойностен точно и да се прецени каква му е цената, то при изкуството и образованието, културата и здравеопазването, това не може да се постигне. Все едно да сложим един световноизвестен професор по неврохирургия с преглед за 500 долара и до него един млад неврохирург, който е далеч от това ниво. И двамата са неврохирурзи, двамата са специалисти уж, но единият е по-скъп от другия. Защо?

Настоящият модел на Министерството на културата налага едно изравняване. Няма значение дали ще гостува балетът на Болшой театър или балетът на Долни Дъбник. Все е балет. Така че плащаме за балет и точка по въпроса. Това е абсолютно неразбиране за естеството на културата, която те управляват.

Бихте ли посочил някакви абсурди, до които се стига заради тази методика?

И досега си имаше рестрикции. Досегашното правителство, което вече управлява и аз не знам колко години, постоянно се опитва да вкара в сферата на културата някакви пазарни иновации, с които да се отърве от отговорност. Културата е национален приоритет, но за мен е абсолютно нереалистично целият бюджет в държавата за култура да е колкото стойността на десет километра магистрала. Даже и по-малко, защото чувам, че май километрите струват по-скъпо.

Малко под 200 млн лв е годишният бюджет за култура в България. Оказва се, че ние сме около 7 млн. души в България. Ако разделим 200 млн лева на 7 млн души и после го разделим на 12 месеца, ще получим, че аз, вие, родителите ни, децата ни получават 2.38 лв месечно за култура. И това се вижда адски ясно. Като се направи тази сметка и ми става лошо.

Наглостта, с която ни се казва „Аз давам“, както нашият премиер обича да говори, това ми е крайно обидно. Да ме убеждават, че някой ми давал. Не, никой не ми дава. Аз си изработвам тези пари. Аз съм човек на културата. От петгодишен съм обучаван да върша тази работа. Имал съм късмет да се преборя с жестока конкуренция, за да бъда на мястото, на което съм в момента. Не мисля, че някой ми дава. Заслужавам това, което получавам. Знам, че е в пъти по-малко от това, което ми плащат в чужбина, но продължавам да го правя още тук. Но благодарение на правителството и на добрите пътища, мога да напусна бързо държавата ни, за да изкарам в чужбина някой лев.

За мен другият приоритет на държавата ни е как да изгони младите хора в чужбина, около 2 млн души. Ако всеки месец те изпращат на роднините си в България по 100 долара, се оказва, че валутният приход на България идва от тези хора. От разпродажбата на хора. Ние не продаваме продукти, а продаваме хора, за да работят в други държави, за да ни плащат на нас, че са имали неблагоразумието да се родят в в нашата държава. И всичко това заради онези управляващи, които ни карат да намразим страната си.

А защо смятате, че субсидиите за билети от Министерството на културата са абсурдни?

Ако искам да поканя за концерт в Бургас Андреа Бочели на Летния театър, където има 2500 места, Министерството ще ми одобри субсидия за 1000 билета и субсидия върху 20 лв за билет…

Но цените на билетите за такъв концерт вероятно стигат до 200 лв…как ще се оправите?

Ами, дават до 20 лв субсидия и казват да се оправяме сами нататък. Не знам как са стигнали до извода, че субсидията на билет е около 20 лв. Изчислили са, че цената на билет в България в сферата на музикално –сценичното изкуство е около 18 лв и малко отгоре. За да имаме такава средна цена на билет, ние трябва да направим две три събития с такива звезди. Най-сетне българинът да може да види такива звезди у нас, вместо да прави пътни разходи, за да ходи в чужбина на концерти.  Ние се опитваме да доведем у нас световна звезда, изключително ценен човек, успяваме да уредим една поносима цена като билет за такъв концерт, но в същото време от Министерството на културата ни казват „Няма да ги гледате тези хора. Хубаво е, че ги водите, ама ние си имаме други"…това беше една от уловките на министерството, уж ни прави четки. Да, ама аз съм Георги Султанов и никога няма да бъда Пласидо Доминго. А хората искат да гледат Пласидо Доминго. Жалко, че не можем да го доведем в България или в Бургас, точно поради тази причина. По-интересното е това, че мен ме търсят в чужбина, където съм много по-добре заплатен, отколкото тук у нас. Не защото нямаме пари, а защото някой е решил културата у нас да струва 2.38 лв на човек за един месец. Изчислили са, че тези пари са достатъчни за библиотека, музей, театър, концерт…за всичко. Всичко, което можете да си представите като култура, е оценено на 2.38 лв месечно за един българин.

Какъв ефект прогнозирате в резултат на тази рестриктивна финансова политика на Министерството на културата?

Тотален залез. Това е удар срещу най-добре работещите културни институти у нас. И досега имахме рестрикции, но въпреки тях се справяхме. Предишните субсидии бяха до 2000 билета. Добре, но залата в Разград е за 300 души. Ако има събитие за 2000 души? Значи няма да го субсидират? Защо? Забраняват на хората в Разград да гледат големи концерти ли? Те нали са си платили данъците, нали са си платили билетите? И държавата им отказва това. Кой си ти да даваш или да не даваш?

Гилдията в момента е в шок. Говорим за печелившите културни институти като Пловдивска опера и Софийската филхармония. Също и Плевенската филхармония. Те успяха въпреки рестриктивната методика на министерството и намериха начин да работят успешно. Това обаче не може да го проумее министърът или неговите чиновници. И въвеждат нови рестрикции. Тях няма да ги има. Те са поставени с цел да унищожават. За следващата година от 0.5% от БВП за култура бюджетът вече ще бъде 0.4%.  Защо го намаляват? Те, казват, че сумата оставала съща, защото бюджетът се вдигал. Е, добре де…като има повече пари в бюджета, защо парите за култура не са повече, а са по-малко?

Добре де, но накрая хората няма ли да кажат, че вие от сферата на културата търсите просто едни пари…а не става въпрос за изкуство, т.е за „продукт“…

Чудя се защо някой се опитва да ме убеди, че аз съм в тежест на обществото, защото това, което аз правя, имало мимолетен характер. Защо омаловажават тогава работата на един художник. Неговата работа остава, нали. Човекът е работил. Всеки от нас е работил. Моята професия е такава, че тя олицетворява различни човешки настроения. В живота няма как да споделяме постоянно такива настроения, защото ще ни помислят за луди. Затова хората имат необходимост от изкуство, където някой е написал нещо, а друг го изпълнява, изразявайки вътрешни чувства. Затова хората ходят концерт и след това се чувстват озарени и разтоварени. Защото някой им показва и те самите стават съпричастни на това изразяване на чувства. Затова изпитвам отвращение към хора, които се опитват да ме убеждават, че става въпрос само за едни пари. Културата е национален приоритет, както образованието и здравеопазването.

Вие имате самочувствие, защото имате постоянни ангажименти на сцени в чужбина, но младите ви колеги…за тях какво предстои?

Аз се чудя какво да правим. Опитваме се тук, в Бургас, да разкрием представителства на някои от доказаните университети в сферата на изкуството. Правим го без помощ отникъде. Но как да ги убеждавам тези млади хора, че всичко това има смисъл? Единственото, което мога да им казвам и го казвам, е това, че музиката е международен език. И ако тук не  стане, ако тук не успеят, има къде да успеят. По този начин аз искам или не искам, ставам подвластен на системата у нас и готвя кадри за износ.

Автор: Красимир Калудов

 

култура ...


региони ...


различно ...