Загубата на националите с 2:3 от футболното "джудже" Косово предизвика вълна от недоволство сред запалянковците у нас и призиви за тотално реформиране на футбола у нас. Решихме да потърсим мнението на специалистите и без излишни емоции да потърсим изход от дъното. Представяме ви анализа на Радостин Кишишев, който като играч на клубно ниво достигна до най-високох ниво на английския футбол, а като национал беше част от последните международни успехи на българския футбол.
След загубата на националния отбор по футбол от Косово запалянковците изпаднаха в потрес, а сигурно и сам сте видял и чул оценките ,според които това е катастрофа…Според хората виновни са и играчите и треньорите. А според вас каква е причината?
Хората имат право да искат обяснения за случващото се или за неслучващото се в нашия футбол. Наистина през последните десетина петнадесет години не сме създали нито един футболист, който да отиде да играе в силно европейско първенство. И това при положение, че в България има много талантливи деца.
Косово, Сърбия, Черна гора…ние сме с тях от една мая, от едно тесто. И при нас го има „футболното“, но те създават, а ние не можем да създадем нищо. Не знам как се получава.
Къде е проблемът според вас. В липсата на достатъчно добра спортна база, в липсата на таланти, в недобрата методика и система на подготовка на играчите или в нещо съвсем друго?
Държавата е изоставила футбола. Няма закон за спорта. Няма хора, които да инвестират повече средства. Има откъслечни процеси в школи, които са създадени, но пък там повече се робува на това кой е бащата на детето, а не кой е талантът. Затова не се грижат за талантливите деца на 100%. Друг момент е този, че нямаме кадърни треньори. Почива се на някакви стари лаври. С футболистите трябва да се работи денонощно, за да се получи някакъв резултат. Да се работи с тях от детска възраст, но не става въпрос за шестгодишни деца. Ние тотално сме смъкнали възрастовите граници в това отношение. Записваме деца в школите на пет години и казваме, че това дете вече тренира футбол и на седем години очакваме да е изграден футболист. Създадоха се страшно много школи, а няма специализирани футболни центрове, например. Добрите футболисти трябва да са на едно място. Когато има толкова много школи, в отделните възрасти има по един двама добри играчи в отбор. Как да се изявят и да растат нагоре, ако останалите деца са слаби.
Има много частни клубове и хората си мислят, че това е хубаво, но пропускат нещо много важно…
Ако това е проблем у нас, личните ви наблюдения от този процес в Турция и в Англия, където играхте, какви са?
Честно казано, когато бях футболист там, не съм обръщал внимание на работата в школите им. Но много ме впечатляваше страхотно развитата им система за селектиране на млади играчи. Ако сравним нещата с Бургас, тук би трябвало да има два клуба „Черноморец“ и „Нефтохимик“. Тези два клуба могат да се захранват от частни школи, които да развиват и обиграват играчи до 13 годишна възраст. Оттам нататък трябва да има много прецизен кастинг, много детайлна селекция, за да могат да влязат в един от двата отбора. А сега децата остават в тези клубове, минават 13 години, после правят отбор U15, след това U17, после U19 и какво става накрая…нямат мъжки отбор. Но през цялото време събират такси от родителите на своите играчи. Така тези талантливи деца попадат в среда, където има недостиг на футболни качества и просто не могат да развият своя талант, няма как да дръпнат нагоре, както се казва. Така стигат до мъжки футбол, но са загубили поне около 30% от онова, което би трябвало да научат през годините. И ние чак тогава започваме да ги учим, а те са вече на 19 години.
Излиза така, че изобилието на футболни школи не води до изобилие от добри играчи, така ли е?
Ами, да. Нека има школи, но до 12-13 годишна възраст, а след това нека децата да получат възможност да се развиват във футболни центрове, в отбори с мъжки футбол. Не може в Бургас да има седем или осем клуба, а да има общо 500 деца. Не е сериозно.
Може ли да се въведе отново някаква форма на обучение, подобна на спортните училища?
Не, не мисля, че е възможно. Има друг момент. Самото училище трябва да предлага не само възможности за спорт, но и много качествено образование. Родителите вече нямат доверие на спортните училища в стария им вид. На всичкото отгоре и самите деца днес са много различни.
Изходът е промяна на съществуващите школи. Иначе е хубаво, че се строят много игрища, макар и с изкуствени настилки, там се развиват футболисти, но те трябва да бъдат в тези школи до 12 -13 години. Оттам вече да отиват във водещ отбор. Спомням си, че в Лестър имаше страшно професионален кастинг за такива деца, но…за съжаление говорим за съвсем друг футбол
автор: Красимир Калудов
Коментари
.jpeg)
