култура 17 фев. 2019 2019-02-17 2019-02-17 https://www.burgas-reporter.com/attachments/81c6b1067ace7148e63d8328ff25a4dc365513d0/store/fit/600/400/fb2484a7f00066652b927a6c45b25efbe6fe13b336000acbc21184d7c067/article_image

Burgas Reporter Ltd.

Маруся Русева: Искам Бургас да “дава шанс” на нестандартни пиеси

Маруся Русева е сред щастливците, които са превърнали хобито си в професия. А когато вършиш нещата, които обичаш, те задължително са обречени на успех. Доказателството – вече 8 години културна организация „Арт Ателие” кани в Бургас едни от най-известните и успешни театрални представления. Благодарение на Маруся на бургаска сцена са излизали десетки обичани актьори, които след това неминуемо обикват града.

-Осем години „Арт Ателие” – каква е равносметката – колко постановки си успяла да поканиш за това време?
- Равносметката: осем години - 212 постановки, посетени от 115000 зрители в Бургас и региона.

- Това е впечатляващо! А като се обърнеш назад, за кое се сещаш по-често – за хубавите моменти или за трудностите?
-
Повече са хубавите моменти. Трудните се помнят кратко – до следващия пълен салон, когато видиш усмивките и благодарностите на зрителите. В спомените остават погледите на хора с развълнувани души, смеха.

- И все пак имало ли е моменти, в които ти се е искало да се откажеш?
-
Ще излъжа ако кажа, че е нямало! Идеята ми беше Бургас да има възможност да гледа пиеси, които се играят в различни театри или частни трупи в цялата страна. Да има многообразие, да се показват различни жанрове и различни постановки. Да има за всеки по нещо. Понякога обаче е много трудно да наложиш нещо ново, особено с хора, които не са познати от телевизията.

В годините, когато обикалях от град на град като зрител, никога не ме е интересувало кой участва, не ми беше важно дали актьорът е известен или не. Интересуваше ме само това да харесам представлението, което гледам. В наши дни обаче това доста се промени – в много от случаите публиката търси познати лица. В това няма нищо лошо, разбирам желанието на хората да гледат любимците си от екрана. Но е хубаво да се дава шанс и на нетолкова известни актьори. Уверявам зрителите, че ще останат приятно изненадани и че си струва.

Имало е случаи, в които съм направила всичко, което мога, но залата се е пълнила бавно и трудно и не съм можела да разбера защо.

Винаги съм казвала, че мога да работя много други неща – получавала съм доста предложения през годините. Но това, което правя, наистина го правя от цялото си сърце и душа. Парите не са ми самоцел. Естествено, че получавам възнаграждение за труда си, но много пъти съм го подарявала. Няма точна формула как да се получат нещата. Понякога става лесно, понякога не. В моменти, в които се питам има ли смисъл от това, което правя, винаги се случва така, че срещам някой, който е бил на моя постановка и развълнувано ми благодари и ме кара да вярвам, че трябва да продължа.

Имам голяма подкрепа от голяма част от приятелите ми  и от моите така наречени тайни културтрегери. Те успяват да стигнат до хора, до които аз не мога, по една или друга причина. Благодарна съм, че наистина мога да разчитам на помощта на много хора. Продължавам да се уча, обичам да стоя на касата по няколко часа и да общувам с хората, да събирам мнения и впечатления.

-Може ли да се каже, че си превърнала хобито си в работа и прави ли те това щастлив човек?
-
Определено превърнах хобито си в работа. В продължение на две години и половина се разкъсвах между театъра и работата за мобилен оператор (имахме франчайз магазин на един от операторите). В един момент политиката на оператора „влезе” в конфликт с морала и принципите ми. Отказах да продавам на хората услуги, от които нямат нужда, само и само да „хвана таргета”. Междувременно организацията по гостуването на постановките заемаше доста голяма част от живота ми – пътувах, за да гледам представленията преди да ги поканя в Бургас,  пътувах на турнета. Така съвсем естествено първата ми работа отпадна и остана само театърът. Щастлив човек съм, да! Вълнувам се всеки път, когато посрещам актьорите, които ми гостуват. Това не се превърна в рутина и вълнението ми е същото, каквото е било и в началото. Старая се да ги изненадвам с нещо, следя рождените им дни – ако са непосредствено преди гостуването при мен, измислям някакъв подарък .

-С кои популярни личности си успяла да създадеш приятелства покрай работата?
-
Странното в отношенията ми с повечето актьори е , че с част от тях някак си ставаме близки, но не поддържаме връзка непрекъснато. Просто нашите отношения не се променят, без значение дали се виждаме всеки месец или по-рядко. Няма да изброявам имена, за да не пропусна някого!

-Променя ли се вкуса на публиката през годините? С какви представления се пълнят по-лесно залите?
-
Определено се променя вкусът на публиката. На хората им се гледат повече комедии. Старая се да има за всеки по нещо, защото има и доста хора, които харесват и другите жанрове.

-Какви цели си си поставила за новата година? Надигни „завесата” и издай някое от следващите представления, които си поканила в Бургас.
-
Амбицията ми е Бургас все повече да “дава шанс” на нови и нестандартни пиеси и на нови актьори, а не само на познатите лица от екрана. Пиесата, която предстои на 28 февруари, е премиера – “В полите на Витоша” от П. Яворов. Представлението ще се играе от 19:00 ч. в залата на НХК. Гостува Театър Българска армия. С този театър започнах преди осем години и без да искам почти направих февруари месец на Театъра на Армията (с две изключения – “Големанов” и “Всяка година по същото време” ). Преди два дни приключих четиридневно турне с “Тайната вечеря на Дякона Левски”, което организирахме в навечерието на 146-ата годишнина от обесването на Васил Левски. Странното беше, че на 13 февруари имах постановки едновременно в Царево и Бургас. Добре, че имам моята помощничка Божидара, на която мога да разчитам за всичко!

-Има ли още някой, на когото искаш да благодариш?
-
Искам да благодаря на зрителите за тези осем години в които сме заедно. Защото колкото и да ми харесва това, което правя, всичко е за публиката! Тя е важната!

Искам да благодаря и на актьорите, на екипите на театрите и продуцентите, с които работя, за доверието и възможността, която ми дават.

култура ...


региони ...


различно ...