Археолозите, работещи при разкопките на крепостта Русокастро, са открили изключително рядка и ценна икона.
Реликвата е двустранна и е изработена от слонова кост. От лицевата страна са изображенията на архангел Гавраил и на Св. Василий Велики, а на гърба са изобразени два кръста – напрестолен и процесиен. Изображенията са част от сцената „Благовещение“.
Изследователите предполагат, че находката представлява крило от триптих, ползван като походен олтар.
Иконата е била изработена през 10 век в Константинопол, по поръчка на някой от византийските императори или на някой член от императорското семейство. Само те са имали възможност да получават изключително скъпата за средните векове слонова кост - тогава тя е била ценена повече и от златото.
Според учените в световен план при археологически разкопки са открити не повече от 15 подобни находки. В България се съхранява само един подобен предмет, открит при разкопките на царската цитадела Трапезица във Велико Търново. Той е намерен от френския археолог Жорж Сьор в началото на 20 век и представлява фрагмент от икона от слонова кост, изобразяваща сцената „Успение Богородично“.
Находки от подобен елитен клас се съхраняват в най-големите музеи в света като Лувър, Британския музей, музея Метрополитън, а сега и в Регионален исторически музей Бургас. Тяхната рядкост се дължи на това, че са изработвани само за нуждите на византийските императори и на техния най-близък семеен кръг. Днес подобни находки се съхраняват в някои църковни съкровищници в Западна Европа, където са достигнали след Четвъртия кръстоносен поход. Тогава рицарите, превзели Константинопол, разграбват византийската императорска съкровищница, в която са се съхранявали подобни изделия от слонова кост. Впоследствие те ги даряват на някои от катедралите в големите западноевропейски градове.
Разкопките на крепостта Русокастро се осъществяват от Регионален исторически музей Бургас под ръководството на бургаския археолог Милен Николов и са финансирани от Община Камено, Министерството на културата на Република България и Националния исторически музей.
Коментари