Има хора, които събират старите семейни пощенски картички, запазили духа на отминалото време, надписани с красиви почерци или трудно разчитащи се, носещи послания почти забравени от днешните поколения. Подредени в албуми или в кутии, тези любовни спомени от младостта на баби и дядовци са част от миналото на дадено семейство. Ретро картички преживяли превратностите на времето, нарисувани от вещите ръце на майстори-художници, от които лъха сладка романтика, нежност и усещане за нещо мило и приятно. Картички - истинско фотографско изкуство черно-бели или оцветени, със сюжети подходящи за емоционалната палитра на чувствата.Милите хора отпреди век са били невероятно грамотни, възпитани, интелигентни,чувствени...
Изписвали са трепетни слова, които само загатват, а рисувания образ допълвал това, което не може да се признае с думи. Любовните послания са кратки, но написани така, че да достигнат до сърцето на любимата или любимия. Повечето обясненията в любов са лаконични –"непрестанно мисля за теб", "обичам те" или пък “не забравяй за нашата любов". В началото на миналия век е имало богат избор на картички. Даже и в малките селца е можело да се купят от тях.
Книжарниците на Бургас зареждали немски и френски реплики на известни художници или фотографи, допълнени с текстове на поети. Любовта е загадка, всеки спомен се превръща в символ.
Такава е и тази картичка от преди 100 години запазила думите и любовта на млад бургазлия към неговата избраница на сърцето: “12.II. 1916 г. Стефанке, щастлив ме направи получаването ти на хубавата ти картичка, но още по-щастлив съм, когато близо до теб чувствам омайната сила на любовта и така забравям всичко земно, всичко временно. Ах, колко е приятно да се разберат две влюбени сърца! Твой Пенчо” Лицевата страна на картичката допълва чувствата на девойката или младежа.
Обявявали са любовни срещи без думи, картината е говорела за любовта или страданията на влюбените. Пасторални изгледи, снимки на влюбени двойки, на малки дечица, на красиви девойки, на самотни, потънали в скръб жени, на страстно целуващи се влюбени...изборът е бил богат и за всеки вкус. Картичките са изпълнени със символи замечтана девойката – израз на очакването, часовник – времето тече бавно без него, младоженци – намек за брак, много цветя, среща на влюбени в гората - мечтание за споделеност, езеро и море - тъгата, която изпитват, дечица - мечта за семейство. Да, любовта сигурно си е същата и сега! Може би думите са малко по различни избрани от нашия речник.
Една умна жена твърдеше, че: “ Любовта не се видоизменя от времето, видоизменяме я ние“.
автор: Соня Кехлибарева
още публикации от Соня Кехлибарева, можете да прочетете ТУК
Коментари
Изписвали са трепетни слова, които само загатват, а рисувания образ допълвал това, което не може да се признае с думи. Любовните послания са кратки, но написани така, че да достигнат до сърцето на любимата или любимия. Повечето обясненията в любов са лаконични –"непрестанно мисля за теб", "обичам те" или пък “не забравяй за нашата любов". В началото на миналия век е имало богат избор на картички. Даже и в малките селца е можело да се купят от тях.
Книжарниците на Бургас зареждали немски и френски реплики на известни художници или фотографи, допълнени с текстове на поети. Любовта е загадка, всеки спомен се превръща в символ.
Такава е и тази картичка от преди 100 години запазила думите и любовта на млад бургазлия към неговата избраница на сърцето: “12.II. 1916 г. Стефанке, щастлив ме направи получаването ти на хубавата ти картичка, но още по-щастлив съм, когато близо до теб чувствам омайната сила на любовта и така забравям всичко земно, всичко временно. Ах, колко е приятно да се разберат две влюбени сърца! Твой Пенчо” Лицевата страна на картичката допълва чувствата на девойката или младежа.
Обявявали са любовни срещи без думи, картината е говорела за любовта или страданията на влюбените. Пасторални изгледи, снимки на влюбени двойки, на малки дечица, на красиви девойки, на самотни, потънали в скръб жени, на страстно целуващи се влюбени...изборът е бил богат и за всеки вкус. Картичките са изпълнени със символи замечтана девойката – израз на очакването, часовник – времето тече бавно без него, младоженци – намек за брак, много цветя, среща на влюбени в гората - мечтание за споделеност, езеро и море - тъгата, която изпитват, дечица - мечта за семейство. Да, любовта сигурно си е същата и сега! Може би думите са малко по различни избрани от нашия речник.
Една умна жена твърдеше, че: “ Любовта не се видоизменя от времето, видоизменяме я ние“.
автор: Соня Кехлибарева
още публикации от Соня Кехлибарева, можете да прочетете ТУК
