Коледно грехопадение

Коледа е. Весело е. Из селото още в ранна сутрин започват да квичат прасетата. Едно по едно падат под ножа. Най-любопитните към тази кървава вакханалия са рошавите врани.
Те прелитат по оголените дървета и кацат по оградите. Никой не разбира дали отправят прегракнали укори или прегракнали похвали. Пък и кой ли ги слуша.

Всички бързат. Коледа е.

Шумно е и в двора на дядо. Изтърваха свинята и тя хукна като обезумяла. Погнаха животното из целия двор. То квичеше пронизително и кривуличеше в панически зиг-заг. Някои от преследващите го мъже падаха по калната зем, други крещяха и ругаеха, а трети се смееха. Един съсед, здравеняк и половина, успя да хване животното за предния ляв крак и мигновено заби дългия си остър нож някъде зад ухото на свинята. Тя изквича, задави се от кръвави хрипове, конвулсии разтресоха агонизиращото и тяло. Накрая дойде смъртта, както винаги тиха и неумолима и категорична. В слчая нейното тържество беше подготвяно месеци наред.
Студено е, но никой не усеща това. Всички са се разгорещили. Смеят се гръмогласно и отпиват греяна ракия от големи чаши. Като истински експерти се произнасят за качествата на свинята. -Ще бъде крехко хубаво месо и тънка сланина. После я качват на наклонената каната от каруца и започва пърлене, стържене, пърлене, миене с гореща вода, пак стържене. Кожата става жълта като лимон. Поръсват я със сол.
Съседът здравеняк, който нанесе смъртоносния удар с ножа си, гордо разправя как само с един замах е гътнал гадинката. Слушателите цъкат с език, впечатлени от ерудицята му по свинските въпроси. Усетил, че е център на заслужено внимание, опръсканият с кръв касапин гордо се изпъчва и извиква: -Заклал съм над триста прасета с ей тия ръце. Динозавър да ми падне и него ще катурна!!! Всички се хилят гръмко на самохвалството. Весело е. Коледа е.
Греяната ракия свършва. Появяват се кани с гъсто червено вино. Мъжете се развеселяват съвсем. Из двора екват шеги и песни. Дядо се суети около огъня, над който ври казан с вода, под него тлее жаравата, готова за печене на мезето. Касапинът се приближава до прасето и с леки обиграни движения разпаря корема му. Разнася се противна миризма. Зачервени от студа, от ракията и от виното, баща ми и чичовците ми наобикалят майстора ,за да му помогнат. Той им дава авторитетни, кратки нареждания. Един от помощниците взима част от свинските вътрешности и ги хвърля на земята. Двете дядови кучета се спускат бързо, но преди да захапят димящата купчинка, един от мъжете ги прогонва с уплашен вик. Изведнъж става много тихо. Някои от хората в двора страхливо се прекръстват.
От утробата на прасето касапинът е извадил пет трупчета. Зародиши. Пет късчета живот. Вече мъртви. Всички сме пребледнели.  Гледаме безжизнените малки прасенца и мълчим.
 -Абе ,човек, ти не знаеше ли, че свинята ти е опрасена? – пита едни от мъжете потресен.
-Не видя ли, бе?-потрепера друг. -Язък!!!- изплюва се на земята трети.
Дядо слуша мълчаливо укорите, навел виновно глава. Сълзи мокрят очите му.
-Не разбрах кога тази хубостница се е венчала- отронва той едва.
Пак млъкват всички. Стоим потънали в локви кръв и не знаем какво да кажем.
Така ни сварва моята братовчедка Христина. Бременна е в шестия-седмия  месец. Тя идва при нас весела и засмяна. Честити ни Коледата, но никой от мъжете не смее да я погледне в очите. Горката, не знае какво става тук.
Опитаха се да и го обяснят враните, накацали по голите клони на старата черница, ама кой ли слуша глупавия им език. Коледа е. Вече не е весело.

из сборника с разкази "Песъчинки"

автор: Красимир Калудов