Знам защо мъжете обичат колоезденето! Защото е същото като секса! Мога да посоча най-малко десет прилики, без изобщо да се замисля. Бройте:
1. можеш да го правиш и сам, но в компания винаги е по-приятно
2. можеш да го правиш и без ръце, но само ако си задобрял достатъчно
3. по принцип нямаш нужда от екипировка, но винаги можеш да се сдобиеш с такава
4. веднъж като се научиш, няма как да забравиш
5. ако тоя с който караш, нещо изостане, по-добре да позабавиш темпо и да го изчакаш
6. ако паднеш, по-добре да станеш и да продължиш
7. повечето хора си мислят, че е проста работа, докато не опитат за първи път
8. синките, които остават, са повод за гордост след тва
9. и двете могат да се практикуват с каски, но без тях е по-приятно, за сметка на безопасността
10. Ниската средна скорост е препоръчителна за разгрявка, но високата интензивност ще ви доведе по-бързо до финала.
Това, разбира се, е неизчерпателно изброяване, но все пак е достатъчно, за да ме доведе до холистико-емпиричният ми извод, че колоездачите са добри в секса. Разбира се, наблюденията ми не могат да се похвалят с обширност, но пък са правени върху представителна извадка и затова залагам името си под тях.
Какво трябва да знаят онези представителки на нежния пол, които имат желание да , хм, общуват с велосипедист? Няколко много съществени неща.
На първо място, момичета, знайте, че велосипедистите са особен вид хищник и се появяват на белия свят с клинче, колело и каска. Тези три неща са неразделна част от ежедневието и еженощието им. Всички велосипедисти са болезнено привързани към най-малко един от посочените три атрибута, много от тях дори кръщават колелата си с ласкави прозвища – Рамбо, Хулиган, Маруся, Звярът, Едноокия Змей, Цеца, Яростния, Хвърковатия или дори Спиди Гонзалес. Психолозите са се опитвали, разбира се, да ги убедят, че подобно поведение е сублимация на полова несъстоятелност, но пък психологията не е никаква наука и изобщо психолозите са шарлатани, да ходят да метат улиците, с тия техни твърдения за полово несъстоятелните велосипедисти - тя статистиката сама говори: колко са по света велосипедистите, колко - психолозите!?
Така че, преодолеете ли ревността към Цеца, всичко ще е по мед и масло. Но да знаете, че има някои неща, които велосипедистите ненавиждат. Например зимата, дъжда и кучетата. А също и вятърът, градушката, локвите, автомобилите, пешеходците, подлезите, окапалите клони, дрискащите птици, шматкащите се хлапета, мокрите листа, пешеходните пътеки, светофарите, полицаите, тираджиите и политиците. Но пък кой обича политиците?
През зимата колоездачите заспиват зимен сън. Някои от тях биват разбудени от съвестта си и тогава, зли и гладни, нахлупват каската, хващат колелото и изпълзяват от бърлогите. И се озовават в някакъв ад – навсякъде бяло, от сняг не се вижда терена, гумите се пързалят, водата в бидона замръзва, навсякъде врещят щастливи деца с шейнички и всякакви други гадости! Но, инстинктът надделява и те с омерзение към света закопчават крак в педалите и поемат към хоризонта. Попаднете ли на колоездач от декември до април, не правете резки движения, не го заговаряйте, освен ако той не го направи и в този случай просто кимайте с глава, като повтаряте мантрата «вам 1500, средна педесе, тисистрахотен, карбонови капли».
Имайте предвид също, че историята познава случаи на опитомени колоездачи. Можете да си го държите вкъщи или в някакво пригодено помещение, но от него особена полза не очаквайте. Мишки не лови, крадци не гони и понякога, ако не го пускате да излиза, ще вие жално с вперен в енергоспестяващата крушка поглед. От друга страна, носи радост и ви дарява с прекрасни мигове и любов, защото, както бе отбелязано по-горе, колоездачите имат невероятен усет към секса.
Като цяло са безвредни, но и ползата от тях не е твърде голяма. Може би трябва да се проведе специално социологическо изследване за това дали може да бъде извлечена полза от един велосипедист, но за подобен вид експеримент е нужно време и ентусиазъм. На този етап мога само да кажа, че по метода на ослушването, оглеждането и бързите умозаключения, мога да категоризирам няколко групи колоездачи. Ще се опитам да ги маркирам накратко:
1. Кежуъл (англ. casual – небрежен, обикновен) – Не се задълбочава изобщо в колоезденето, кара колело просто така, между другото. Има невероятния талант да бъде намразван от всички наоколо, лази по нервите на пешеходци, шофьори и истински колоездачи. По пътя, като правило, не кара – вечно е по тротоарите и пешеходните зони, където гази наред животни и хора. Локвите са основната му цел и рядкоги пропуска. Кара колело, купено от Метро или останало наследство от някой роднина и поглежда към него само ако веригата му падне или спука гума. Аутфитът му се състои от анцунг, тениска и раница на гърба( в почивните дни) и дънки и пуловер на ромбове (през седмицата). Зимата под анцунга/дънките обува дълъг вълнен клин. Лятото се разхвърля до шорти на цветя (без бандаж) и тениска, на която пише „F_CK! All I need is U”
В тази категория има няколко подгрупи, една от които условно ще наречем „гастарбайтери”. Ще ги познаете по очуканите Балканчета и/или пластмасовите щайги, завързани като багажник отпред. За този подвид колелото е по-скоро разкош, отколкото средство за придвижване или, пази боже, за спорт. Веригата обикновено е чудовищно ръждива, но звънчето/тромбата работят без грешка. Естественото им местообитание е крайни квартали, малки селища и гета и няма да се спирам засега на тях.
2. Байкар-екстремал - Има много дисциплини за екстремно каране – стрийт, дърти, фрирайд, даунхил, трайъл. Байкарът знае за тях от интернет. За улеснение е обединил всички стилове в един, условно го наричам „биъргрил”, който се практикува най-вече с бира в едната ръка и кебапче в другата. На пейка в парка, по възможност. В компанията на още няколко профита в категорията „биъргрил”. Отличителна черта на велосипедите им – широката, мека и комфортна седалка, гуми поне 780 мм в диаметър, около 50 мм широки.
3. Бюргер – Кара внимателно и чинно, с изражение на Истински Европейски Бюргер, тръгнал с колелото за хляб, вурст унд бутер, с оглед предстоящата визита на съседа Станчев, който си е купил нов телевизор и ще гледат Шампионската лига. Паралелно с това осъзнава важността на решението да смени фиестата с колело, защото така спасява планетата от изгорелите газове и парниковия ефект. С оглед променливият климат на същата тая планета, Бюргерът при първият дъжд или вятър мутира в автомобилист. Движи се основно по тротоарите, но можете да сте спокойни, тъй като е Истински Европейски, е изключително внимателен, вежлив и безвреден. Кошничката на кормилото, със стърчаща маруля и бутилка мляко, както и раницата на гърба са почти неизменна част от аутфита. Бюргерът може да бъде от мъжки и женски пол, с наколенки и огромна евтина каска. Забележителна е обратнопропорционалността между маниера на каране и безопасността – колкото по-внимателно и старателно кара един бюргер, толкова по-покрит е с каски, наколенки, налакътници, нараменници, очила и наушници. От раницата почти задължително стърчи или нотна тетрадка, или монография на тема „Влиянието на Ренесансовата живопис върху отношенията между половете и обратно”. Това трябва да подскаже на околните, че под каската има черепна кухина, в която евентуално има мозък.
4. Асфалтов емтебейник – изключително разпространен тип, особено в големите градове. Принципно това е новак, който за първи път в съзнателният си живот си купува със собствени средства велосипед (но не повече от 350-400 лв!!). Велосипедът е крос-кънтри, предназначен за насечена местност, но се използва изключително в градски условия, със суркане на гуми. Този тип е абсолютно убеден, че ако гумите оставят черна следа по асфалта е куул и никакви внезапно появили се мизерии по градските улици (кал, автобус, куче) не могат му се опрат! Избрал си е планински бегач, щото знае само два типа велосипеди и тоя му изглежда по-гъзарски, а и другият е за спортисти, с едни такива тънки гуми, ще се спраскат още на първата трамвайна релса! На всички предложения да си купи хибрид, яростно възразява, приписвайки му недостатъците на спортния или на балканчетата, в зависимост от това на какви аргументи трябва да отговаря.
5. Шосейник – синоними: чиче с клинче, шосейкаджии. Безпогрешно ще ги разпознаете по педалски впитите гащи(какво не им харесват, не знам!) и бръснатите крака. Придвижва се по гладки повърхности, доста елегантно и със средна поне 35, отличава се от другите видове колоездачи по нелошата физическа подготовка. На пътя обикновено е бърз и адекватен, познава правилата за движение, но, бидейки твърде самоуверен, може да го видите как се стоварва като чувал картофи, когато спре на някой светофар. Някои шосейкаджии голи приличат на коледни пуйки, заради силно развитата мускулатура на бедрата, белият торс и крака (крайниците им от лакътя и от коляното надолу са почернели, но скритото под клинчето е бяло като замразено пиле) Освен това страдат от едно заболяване, асамспортизъм – характерната симптоматика на болестта се изразява в невъзможност да говори свързано за друго, освен за ВАМ, средна 50, джирото, турдефранса и за новите карбонови капли. Характерното за тази група е, че са изключително дълголетни, заради маниакалното си отношение към храненето и спорта, но с напредването на възрастта се проявяват някои особености. Възрастните индивиди, спомняйки си бурната младост без телевизия и интернет, продължават всеки уикенд да обикалят по старите маршрути на малки, сплотени групички. От икономически съображения, прикривани зад носталгичен предтекст, карат десетинагодишните си колела, които обаче са в перфектно състояние. За угода на Аеродинамичните Богове носят идиотска ластична шапка или рогата каска, а за угода на Благоверната – бели чорапи. Съсредоточено се пули на Париж-Рубето, Вуелта и прочие такива, вперил взор в екрана без да мигне, често облечен в клинчето и с каска на глава. Мисли си, че знае всичко за тренировките, тактиките на гонките, засечките и спринтовете преди финал и прочие спортни глупости.
6. Текезесар – синоними: сеуянин с коуеуо, шибан чичак. Различава се от кежуъл по стайлинга и това, че винаги кара колелото си с цел. Целта е лозето, вилата, конфуто*, кварталната кръчма, пейките пред входа на 678 бл. в Люлин – 9 или друго място във Вселената, на което същата, проявявайки чувството си за хумор, увеличава шансовете от струпване на текезесари на миниум 50:50. Което е сериозно съотношение, защото на всеки четирима, озовали се втакъв квадрант, двама със сигурност бутат колела и с гордост заявяват, че са тръгнали да играят карти или да обират доматите. Колелото за този тип е превозно средство, защото за кола пари няма, а и да има, тя отдавна е на трупчета пред блока, респ. превърната в кокошарник на вилата. Антропоморфния тип на Текезесарят е лесно разпознаваем, той е дундест, с румени бузи, къси крайници и обемни седалищни части, винаги носи евтина раирана тениска от синтетична материя, под която виси голото му шкембе. Носи панталон с разкопчано първо копче, мрежести обувки на босо, мирише на това, което е вечерял и страда от паразитни изрази от рода на „маамудееба”, „азшимудамнатояедноседесе”, „ейокрадаханародатиябе”. Принципно е безвреден, но е нещо като десетото чудо на света (бел. авт . деветото съм аз), тъй като няма никакво логично обяснение за съществуването му. Нито един друг биологичен вид не гори от желание да се копулира с Текезесар, но въпреки това не само че не са застрашен вид, но и поддържат константно количество.
--
* конфу, а.к.а конфуто( същ. нар., ср.р. ед.ч.) – малки отрязъци село насред градската джунгла, мини ранчо в междублоковото пространство, оградено и зорко пазено от гордия завоевател. Служи за собствено производство на домати, пипер, пъпеши, пресен чесън, за варене на лютеница и компоти, а по-имотните и екстравагантни граждани по Коледа колят прасета там. Не мога да повярвам, че не знаете какво е кунфу!
7. Велотарикати – синоними: тъпака с електроглавината, Карлсон. Ще го познаете по надутото изражение и тарикатския поглед. Обезателно има пълен набор гъзарски приспособления, в това число и поне седем чифта велоочила със сменяеми лещи. Презира всички от категории 1-6, тъй като смята, че е на едно еволюционно стъпало по-горе. Има висшо(или две!), а ако няма, то е защото смята, че си е научен по рождение. Велосипедът му е накичен с всякакви дивайси от рода на велокомпютри, джипиеси, самосвяткащи фарове за нощно, дневно и мъгливо време, в състояние са да изсипят маса пари за електродвигатели, литиево-йонни батерии, контролери, които все са несъвместими помежду си и по тая причина вечно имат нещо за дооправяне. Колелото започва да тежи като мотор, въпреки че никога няма да върви и наполовина колкото симсонка 50 кубика. Но те винаги твърдят, че сега, като им дойде някой чарк, поръчан преди месец, ще разполагат с най-ефективното КПД във Вселената. Естественият им ареал е около някоя работилница, където с хитряшка, разбираческа физиономия лазят по нервите на някой майстор, фамилиарничейки на „майсторче” (- А бе, тук имам едно малко проблемче, мога и сам да го направя, но нямам време, пък нали и ти трябва да живееш от нещо. Майсторче, колко пари ще ми вземеш да ми постегнеш малко колелцето. То и така е добре, но майстор да го пипне, дет се вика?) Само дето всеки добър майстор мрази да го начичат "Майсторче", винаги има много работа и знае предварително кога една работа е тегава. И в зависимост от това дали жената снощи му е пуснала, отказва любезно/го праща на майната си/, а ако е майстор-тарикат - при най-омразния си конкурент.
Както вече отбелязах, тази класификация е неизчерпателна и базирана на личните ми наблюдения, тайно ровене в няколко колоездачни форума, разговори с колоездачи и собственото ми желание да подкарам проклетото колело поне веднъж с елегантността на излитаща птица, а не като тромав таралеж, прехапала език от усърдие. Не се и съмнявам, че драгия читател може да добави своето виждане по въпроса и с огломно любопитство ще чуя всякакви други класификации.
А сега довиждане, отивам да покарам колело.
Колкото мога.
Коментари
27 май 2013
2013-05-27
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Знам защо мъжете...
Знам защо мъжете обичат колоезденето! Защото е същото като секса! Мога да посоча най-малко десет прилики, без изобщо да се замисля. Бройте:
1. можеш да го правиш и сам, но в компания винаги е по-приятно
2. можеш да го правиш и без ръце, но само ако си задобрял достатъчно
3. по принцип нямаш нужда от екипировка, но винаги можеш да се сдобиеш с такава
4. веднъж като се научиш, няма как да забравиш
5. ако тоя с който караш, нещо изостане, по-добре да позабавиш темпо и да го изчакаш
6. ако паднеш, по-добре да станеш и да продължиш
7. повечето хора си мислят, че е проста работа, докато не опитат за първи път
8. синките, които остават, са повод за гордост след тва
9. и двете могат да се практикуват с каски, но без тях е по-приятно, за сметка на безопасността
10. Ниската средна скорост е препоръчителна за разгрявка, но високата интензивност ще ви доведе по-бързо до финала.
Това, разбира се, е неизчерпателно изброяване, но все пак е достатъчно, за да ме доведе до холистико-емпиричният ми извод, че колоездачите са добри в секса. Разбира се, наблюденията ми не могат да се похвалят с обширност, но пък са правени върху представителна извадка и затова залагам името си под тях.
Какво трябва да знаят онези представителки на нежния пол, които имат желание да , хм, общуват с велосипедист? Няколко много съществени неща.
На първо място, момичета, знайте, че велосипедистите са особен вид хищник и се появяват на белия свят с клинче, колело и каска. Тези три неща са неразделна част от ежедневието и еженощието им. Всички велосипедисти са болезнено привързани към най-малко един от посочените три атрибута, много от тях дори кръщават колелата си с ласкави прозвища – Рамбо, Хулиган, Маруся, Звярът, Едноокия Змей, Цеца, Яростния, Хвърковатия или дори Спиди Гонзалес. Психолозите са се опитвали, разбира се, да ги убедят, че подобно поведение е сублимация на полова несъстоятелност, но пък психологията не е никаква наука и изобщо психолозите са шарлатани, да ходят да метат улиците, с тия техни твърдения за полово несъстоятелните велосипедисти - тя статистиката сама говори: колко са по света велосипедистите, колко - психолозите!?
Така че, преодолеете ли ревността към Цеца, всичко ще е по мед и масло. Но да знаете, че има някои неща, които велосипедистите ненавиждат. Например зимата, дъжда и кучетата. А също и вятърът, градушката, локвите, автомобилите, пешеходците, подлезите, окапалите клони, дрискащите птици, шматкащите се хлапета, мокрите листа, пешеходните пътеки, светофарите, полицаите, тираджиите и политиците. Но пък кой обича политиците?
През зимата колоездачите заспиват зимен сън. Някои от тях биват разбудени от съвестта си и тогава, зли и гладни, нахлупват каската, хващат колелото и изпълзяват от бърлогите. И се озовават в някакъв ад – навсякъде бяло, от сняг не се вижда терена, гумите се пързалят, водата в бидона замръзва, навсякъде врещят щастливи деца с шейнички и всякакви други гадости! Но, инстинктът надделява и те с омерзение към света закопчават крак в педалите и поемат към хоризонта. Попаднете ли на колоездач от декември до април, не правете резки движения, не го заговаряйте, освен ако той не го направи и в този случай просто кимайте с глава, като повтаряте мантрата «вам 1500, средна педесе, тисистрахотен, карбонови капли».
Имайте предвид също, че историята познава случаи на опитомени колоездачи. Можете да си го държите вкъщи или в някакво пригодено помещение, но от него особена полза не очаквайте. Мишки не лови, крадци не гони и понякога, ако не го пускате да излиза, ще вие жално с вперен в енергоспестяващата крушка поглед. От друга страна, носи радост и ви дарява с прекрасни мигове и любов, защото, както бе отбелязано по-горе, колоездачите имат невероятен усет към секса.
Като цяло са безвредни, но и ползата от тях не е твърде голяма. Може би трябва да се проведе специално социологическо изследване за това дали може да бъде извлечена полза от един велосипедист, но за подобен вид експеримент е нужно време и ентусиазъм. На този етап мога само да кажа, че по метода на ослушването, оглеждането и бързите умозаключения, мога да категоризирам няколко групи колоездачи. Ще се опитам да ги маркирам накратко:
1. Кежуъл (англ. casual – небрежен, обикновен) – Не се задълбочава изобщо в колоезденето, кара колело просто така, между другото. Има невероятния талант да бъде намразван от всички наоколо, лази по нервите на пешеходци, шофьори и истински колоездачи. По пътя, като правило, не кара – вечно е по тротоарите и пешеходните зони, където гази наред животни и хора. Локвите са основната му цел и рядкоги пропуска. Кара колело, купено от Метро или останало наследство от някой роднина и поглежда към него само ако веригата му падне или спука гума. Аутфитът му се състои от анцунг, тениска и раница на гърба( в почивните дни) и дънки и пуловер на ромбове (през седмицата). Зимата под анцунга/дънките обува дълъг вълнен клин. Лятото се разхвърля до шорти на цветя (без бандаж) и тениска, на която пише „F_CK! All I need is U”
В тази категория има няколко подгрупи, една от които условно ще наречем „гастарбайтери”. Ще ги познаете по очуканите Балканчета и/или пластмасовите щайги, завързани като багажник отпред. За този подвид колелото е по-скоро разкош, отколкото средство за придвижване или, пази боже, за спорт. Веригата обикновено е чудовищно ръждива, но звънчето/тромбата работят без грешка. Естественото им местообитание е крайни квартали, малки селища и гета и няма да се спирам засега на тях.
2. Байкар-екстремал - Има много дисциплини за екстремно каране – стрийт, дърти, фрирайд, даунхил, трайъл. Байкарът знае за тях от интернет. За улеснение е обединил всички стилове в един, условно го наричам „биъргрил”, който се практикува най-вече с бира в едната ръка и кебапче в другата. На пейка в парка, по възможност. В компанията на още няколко профита в категорията „биъргрил”. Отличителна черта на велосипедите им – широката, мека и комфортна седалка, гуми поне 780 мм в диаметър, около 50 мм широки.
3. Бюргер – Кара внимателно и чинно, с изражение на Истински Европейски Бюргер, тръгнал с колелото за хляб, вурст унд бутер, с оглед предстоящата визита на съседа Станчев, който си е купил нов телевизор и ще гледат Шампионската лига. Паралелно с това осъзнава важността на решението да смени фиестата с колело, защото така спасява планетата от изгорелите газове и парниковия ефект. С оглед променливият климат на същата тая планета, Бюргерът при първият дъжд или вятър мутира в автомобилист. Движи се основно по тротоарите, но можете да сте спокойни, тъй като е Истински Европейски, е изключително внимателен, вежлив и безвреден. Кошничката на кормилото, със стърчаща маруля и бутилка мляко, както и раницата на гърба са почти неизменна част от аутфита. Бюргерът може да бъде от мъжки и женски пол, с наколенки и огромна евтина каска. Забележителна е обратнопропорционалността между маниера на каране и безопасността – колкото по-внимателно и старателно кара един бюргер, толкова по-покрит е с каски, наколенки, налакътници, нараменници, очила и наушници. От раницата почти задължително стърчи или нотна тетрадка, или монография на тема „Влиянието на Ренесансовата живопис върху отношенията между половете и обратно”. Това трябва да подскаже на околните, че под каската има черепна кухина, в която евентуално има мозък.
4. Асфалтов емтебейник – изключително разпространен тип, особено в големите градове. Принципно това е новак, който за първи път в съзнателният си живот си купува със собствени средства велосипед (но не повече от 350-400 лв!!). Велосипедът е крос-кънтри, предназначен за насечена местност, но се използва изключително в градски условия, със суркане на гуми. Този тип е абсолютно убеден, че ако гумите оставят черна следа по асфалта е куул и никакви внезапно появили се мизерии по градските улици (кал, автобус, куче) не могат му се опрат! Избрал си е планински бегач, щото знае само два типа велосипеди и тоя му изглежда по-гъзарски, а и другият е за спортисти, с едни такива тънки гуми, ще се спраскат още на първата трамвайна релса! На всички предложения да си купи хибрид, яростно възразява, приписвайки му недостатъците на спортния или на балканчетата, в зависимост от това на какви аргументи трябва да отговаря.
5. Шосейник – синоними: чиче с клинче, шосейкаджии. Безпогрешно ще ги разпознаете по педалски впитите гащи(какво не им харесват, не знам!) и бръснатите крака. Придвижва се по гладки повърхности, доста елегантно и със средна поне 35, отличава се от другите видове колоездачи по нелошата физическа подготовка. На пътя обикновено е бърз и адекватен, познава правилата за движение, но, бидейки твърде самоуверен, може да го видите как се стоварва като чувал картофи, когато спре на някой светофар. Някои шосейкаджии голи приличат на коледни пуйки, заради силно развитата мускулатура на бедрата, белият торс и крака (крайниците им от лакътя и от коляното надолу са почернели, но скритото под клинчето е бяло като замразено пиле) Освен това страдат от едно заболяване, асамспортизъм – характерната симптоматика на болестта се изразява в невъзможност да говори свързано за друго, освен за ВАМ, средна 50, джирото, турдефранса и за новите карбонови капли. Характерното за тази група е, че са изключително дълголетни, заради маниакалното си отношение към храненето и спорта, но с напредването на възрастта се проявяват някои особености. Възрастните индивиди, спомняйки си бурната младост без телевизия и интернет, продължават всеки уикенд да обикалят по старите маршрути на малки, сплотени групички. От икономически съображения, прикривани зад носталгичен предтекст, карат десетинагодишните си колела, които обаче са в перфектно състояние. За угода на Аеродинамичните Богове носят идиотска ластична шапка или рогата каска, а за угода на Благоверната – бели чорапи. Съсредоточено се пули на Париж-Рубето, Вуелта и прочие такива, вперил взор в екрана без да мигне, често облечен в клинчето и с каска на глава. Мисли си, че знае всичко за тренировките, тактиките на гонките, засечките и спринтовете преди финал и прочие спортни глупости.
6. Текезесар – синоними: сеуянин с коуеуо, шибан чичак. Различава се от кежуъл по стайлинга и това, че винаги кара колелото си с цел. Целта е лозето, вилата, конфуто*, кварталната кръчма, пейките пред входа на 678 бл. в Люлин – 9 или друго място във Вселената, на което същата, проявявайки чувството си за хумор, увеличава шансовете от струпване на текезесари на миниум 50:50. Което е сериозно съотношение, защото на всеки четирима, озовали се втакъв квадрант, двама със сигурност бутат колела и с гордост заявяват, че са тръгнали да играят карти или да обират доматите. Колелото за този тип е превозно средство, защото за кола пари няма, а и да има, тя отдавна е на трупчета пред блока, респ. превърната в кокошарник на вилата. Антропоморфния тип на Текезесарят е лесно разпознаваем, той е дундест, с румени бузи, къси крайници и обемни седалищни части, винаги носи евтина раирана тениска от синтетична материя, под която виси голото му шкембе. Носи панталон с разкопчано първо копче, мрежести обувки на босо, мирише на това, което е вечерял и страда от паразитни изрази от рода на „маамудееба”, „азшимудамнатояедноседесе”, „ейокрадаханародатиябе”. Принципно е безвреден, но е нещо като десетото чудо на света (бел. авт . деветото съм аз), тъй като няма никакво логично обяснение за съществуването му. Нито един друг биологичен вид не гори от желание да се копулира с Текезесар, но въпреки това не само че не са застрашен вид, но и поддържат константно количество.
--
* конфу, а.к.а конфуто( същ. нар., ср.р. ед.ч.) – малки отрязъци село насред градската джунгла, мини ранчо в междублоковото пространство, оградено и зорко пазено от гордия завоевател. Служи за собствено производство на домати, пипер, пъпеши, пресен чесън, за варене на лютеница и компоти, а по-имотните и екстравагантни граждани по Коледа колят прасета там. Не мога да повярвам, че не знаете какво е кунфу!
7. Велотарикати – синоними: тъпака с електроглавината, Карлсон. Ще го познаете по надутото изражение и тарикатския поглед. Обезателно има пълен набор гъзарски приспособления, в това число и поне седем чифта велоочила със сменяеми лещи. Презира всички от категории 1-6, тъй като смята, че е на едно еволюционно стъпало по-горе. Има висшо(или две!), а ако няма, то е защото смята, че си е научен по рождение. Велосипедът му е накичен с всякакви дивайси от рода на велокомпютри, джипиеси, самосвяткащи фарове за нощно, дневно и мъгливо време, в състояние са да изсипят маса пари за електродвигатели, литиево-йонни батерии, контролери, които все са несъвместими помежду си и по тая причина вечно имат нещо за дооправяне. Колелото започва да тежи като мотор, въпреки че никога няма да върви и наполовина колкото симсонка 50 кубика. Но те винаги твърдят, че сега, като им дойде някой чарк, поръчан преди месец, ще разполагат с най-ефективното КПД във Вселената. Естественият им ареал е около някоя работилница, където с хитряшка, разбираческа физиономия лазят по нервите на някой майстор, фамилиарничейки на „майсторче” (- А бе, тук имам едно малко проблемче, мога и сам да го направя, но нямам време, пък нали и ти трябва да живееш от нещо. Майсторче, колко пари ще ми вземеш да ми постегнеш малко колелцето. То и така е добре, но майстор да го пипне, дет се вика?) Само дето всеки добър майстор мрази да го начичат "Майсторче", винаги има много работа и знае предварително кога една работа е тегава. И в зависимост от това дали жената снощи му е пуснала, отказва любезно/го праща на майната си/, а ако е майстор-тарикат - при най-омразния си конкурент.
Както вече отбелязах, тази класификация е неизчерпателна и базирана на личните ми наблюдения, тайно ровене в няколко колоездачни форума, разговори с колоездачи и собственото ми желание да подкарам проклетото колело поне веднъж с елегантността на излитаща птица, а не като тромав таралеж, прехапала език от усърдие. Не се и съмнявам, че драгия читател може да добави своето виждане по въпроса и с огломно любопитство ще чуя всякакви други класификации.
А сега довиждане, отивам да покарам колело.
Колкото мога.
Коментари